Робин Хоб - Съдбата на Шута

— А ако не го правя? — начумерено попита Пъргав.

— Тогава се наречи Петнист, защото точно такъв ще станеш. — Уеб пое тежко дъх и издиша. — Или прокуден — добави тихо. Усетих как се опитва да не гледа към мен, докато изговаряше последните думи. — Така и не мога да разбера защо човек може да желае да живее откъснат от своите.

Гостувахме в майчиния дом на нарческата в Уислингтън дванадесет дни. Предложеното ни гостоприемство бе странно. Сенч и принц Предан получиха места за спане на пейките на най-долния етаж на дома. Осезаващата котерия бе настанена заедно с гвардейците извън стените. Двамата с Шишко останахме в нашата къщичка, а Пъргав и Ридъл ни бяха чести посетители. Всеки ден Сенч пращаше двама гвардейци в селото за провизии. Носеха част от покупките на нас, част на гвардейците, а останалото отнасяха в майчиния дом. Макар Черната вода да бе обещал да ни храни, Сенч бе избрал умно тактиката си. Зависимостта от щедростта на майчиния дом на Нарвала щеше да се приеме като слабост и неумение да се планира.

Продължителният престой си имаше и добри страни. Шишко започна да се възстановява. Все още кашляше и се задъхваше, когато излизаше на разходка, но спеше по-спокойно, проявяваше интерес към обстановката, ядеше, пиеше и като цяло духът му се приповдигна. Все още ми се сърдеше, че съм го принудил да се качи на кораба и че в крайна сметка ще му се наложи да си тръгне по същия начин. Всеки опит за заговаряне от моя страна неизменно ни връщаше към корените на препирнята. Понякога ми изглеждаше по-лесно изобщо да не говоря с него, но тогава долавях гнева му към мен като кипящо неудоволствие. Яд ме беше, че нещата помежду ни са станали така напрегнати, след като бях положил толкова усилия, за да спечеля доверието му. Когато споделих това със Сенч по време на една от кратките ни срещи, той го подмина като необходимо зло.

— Щеше да е много по-зле, ако обвиняваше Предан, нали разбираш. Така че ще ти се наложи да опереш пешкира, Фиц.

Знаех, че е така, но думите му не ми донесоха особена утеха.

Ридъл прекарваше по няколко часа на ден с Шишко, обикновено когато Сенч искаше дискретно да държа под око Предан. Уеб и Пъргав често се отбиваха в къщичката. Пъргав, изглежда, си беше взел поука от мъмренето на Уеб и като цяло се държеше по-почтително с него и с мен. Държах го зает с ежедневните уроци и настоявах да се упражнява с лъка и меча. Шишко понякога сядаше навън и гледаше тренировките ни в кошарата. Винаги беше на страната на Пъргав и надаваше радостни викове, когато момчето успяваше да ми нанесе удар с обезопасения си меч. Признавам, че това ми причиняваше болка не по-малко и от синините. Искаше ми се да държа във форма по-скоро собствените си умения, а и уроците с момчето ми даваха възможност не само да се упражнявам, но и да демонстрирам майсторство пред островитяните. Не се събираха да ни гледат, но от време на време виждах по някое момче да наднича иззад близкия ъгъл. Реших, че щом ще ме следят, ще е най-добре докладите да не ме показват като лесна плячка. Не вярвах, че гледат от чисто любопитство.