Робин Хоб - Съдбата на Шута

По-добре не се намесвай. Елиания ясно даде да се разбере, че не иска да го правиш.

Надявах се съветът ми да е добър. Докато се опитвах да съобщя положението на Сенч, видях Пиотре. Вероятно се бе спотайвал извън полезрението ми при ъгъла на сградата. Приближи се и ми каза небрежно:

— Не бива да се намесва.

Завъртях глава и го изгледах с мътен поглед.

— Кой?

Той ме изгледа спокойно.

— Твоят принц. Трябва да остави Елиания да се оправи с това. Това е женска работа и тя няма да приеме добре намесата му. Трябва да му го предадеш, ако можеш.

Пиотре казва да се държиш настрана. Остави Елиания да се оправя.

Какво? — смая се Предан.

Защо Пиотре разговаря с теб? — остро попита Сенч.

Не знам!

— Аз съм прост гвардеец, господине — рекох на Пиотре. — Не съм съветник на принца.

— Ти си негов телохранител — любезно каза Пиотре. — Или негов… как се казва на вашия език? Придружител? Какъвто съм и аз на Елиания. Добър си, но не и невидим. Виждал съм те как го следиш.

— Аз съм негов гвардеец. Трябва да го пазя — запротестирах, като леко завалях думите. Искаше ми се да се бях сетил да взема чаша вино. Миризмата на бъчва често е много убедителна.

Той вече не гледаше към мен. Обърнах се към възвишението. Зад нас от вратата на майчиния дом се чу вик и чух как навън излизат и други хора. Двете момичета се бяха вкопчили едно в друго. С видима лекота Лестра хвърли Елиания по гръб на земята. Дори от това разстояние чух как въздухът излиза от дробовете й. Пиотре изсумтя разочаровано и трепна, както прави опитен воин, когато гледа как се бие любимият му ученик. Лестра се хвърли върху Елиания, но по-малкото момиче внезапно вдигна колене към гърдите си и силно ритна противничката си в корема. Лестра полетя назад и падна тежко. Елиания се претърколи на колене и без да обръща внимание на чудесната си рокля и прическата си, се метна отгоре й. Всички мускули на врата и ръцете на Пиотре се стегнаха, но той не помръдна. Станах, за да виждам по-добре, и зяпнах, както правеха и други бъкипски гвардейци. Островитяните, които бяха излезли да наблюдават двубоя, гледаха с интерес, но не бяха напрегнати. Явно подобен бой между момичета или жени не беше изненада за тях.

Седнала на гърдите на Лестра и с колене на ръцете й, Елиания бе успяла да прикове по-едрото момиче към земята. Лестра риташе и се мъчеше да се освободи, но нарческата бе сграбчила кичур от косата й и държеше главата й до земята.

С другата си ръка натика в устата й шепа пръст и изкрещя тържествуващо:

— Нека честната земя пречисти лъжата от устните ти!

Предан стоеше с увиснала челюст. Много добре си даваше сметка за дивото полюшване на голите й гърди. Усетих, че е ужасен колкото от реакцията на тялото си, толкова и от боя между момичетата. Другите момичета около него подскачаха и викаха окуражително към съперниците.

С див крясък Лестра освободи главата си от хватката на Елиания, като остави дебел кичур окървавена коса в ръката й. Елиания я зашлеви силно и я стисна за гърлото.

— Наречи ме нарческа, или това ще е последният ти дъх!

— Нарческа! Нарческа! — изпищя другото момиче и се разхълца неудържимо, повече от безсилие и унижение, отколкото от болка.

Елиания постави длан върху лицето на Лестра, подпря се на нея и се изправи.

— Оставете я! — предупреди две от момичетата, които се канеха да помогнат на победената. — Нека лежи и се радва, че не носех ножа си. Вече съм жена. Отсега нататък ножът ми ще отговори на всеки, който се осмели да оспори, че аз съм нарческата. Отсега нататък ножът ми ще отговори на всеки, който се осмели да докосне мъжа, когото съм обявила за свой.

Погледнах Пиотре. Беше се ухилил до уши, виждаха се всичките му зъби. С две крачки Елиания се озова до Предан. Той продължаваше да зяпа с отворена уста разчорлената си невеста. Със същата небрежност, с която аз бих хванал гривата на кон, за да го яхна, тя протегна ръка и сграбчи воинската му опашка. Придърпа главата му надолу и заповяда:

— Сега ще ме целунеш.

Миг преди устните им да се срещнат той прекъсна връзката помежду ни. Но нито аз, нито който и да било мъж от наблюдаващите не се нуждаеше от Умение, за да усети страстта на целувката. Елиания притисна устни в неговите и когато Предан я обгърна неумело с ръце, за да я привлече към себе си, отвърна на прегръдката му и нарочно притисна голите си гърди в неговите. После прекъсна целувката и докато Предан треперливо поемаше дъх, погледите им се срещнаха.