Робин Хоб - Съдбата на Шута

Но цялата умора изчезна, когато Сенч свърши и Алмата отново взе думата.

— Това е предложението, направено на нашия клан. Майки, дъщери и сестри, какво ще кажете? Има ли възражения?

Последва мълчание. Явно бе знак за одобрение, защото Алмата кимна сериозно и се обърна към Елиания.

— Братовчедке, жено от клана на Нарвала, нарческа Елиания, каква е волята ти? Желаеш ли този мъж? Ще го вземеш ли за свой?

Жилите на врата на Пиотре се напрегнаха, когато стройната млада жена пристъпи напред. Предан протегна ръка с обърната нагоре длан. Елиания застана рамо до рамо с него и постави ръка върху неговата. После обърна глава към него и когато погледите им се срещнаха, моето момче отново се изчерви.

— Ще го взема — сериозно каза тя. Част от мен отбеляза, че не казва дали го желае, или не. Елиания пое по-дълбоко дъх и продължи, вече по-високо. — Ще го взема и ще го приема в леглото си, и ще дадем дъщерите си на майчиния дом. Ако изпълни задачата, която вече му дадох. Ако успее да донесе тук, при това огнище, главата на дракона Айсфир, ще може да ме нарича своя съпруга.

Пиотре затвори за миг очи, после ги отвори. Застави се да гледа как дъщерята на сестра му се продава. Раменете му трепнаха — може би сподави хлипане. Алмата протегна ръка и някой постави в нея дълга кожена ивица. Тя пристъпи напред и заговори, докато връзваше китките на Предан и Елиания.

— Това ви обвързва, както ви обвързаха думите ви. Докато не те приеме, не лягай с никоя друга, Предан, или онази жена ще изгуби живота си от ножа на Елиания. Докато ти доставя удоволствие, Елиания, не лягай с никой друг, защото онзи мъж ще бъде предизвикан от меча на Предан. А сега смесете кръвта си на камъните на огнището в майчиния дом в дар на Еда за децата, които тя може да ви прати.

Нямах желание да гледам, но гледах. Ножът бе предложен най-напред на Предан. Той поряза вързаната си ръка, без да трепне. Стисна юмрук и изчака кръвта да потече през кожената ивица и да я напълни. Елиания направи същото със сериозно и някак безизразно лице, сякаш се бе отнесла на някакво толкова далечно място, че вече нищо не можеше да й навреди. Когато в дланите им се събра кръв, Алмата ги долепи една до друга. После двамата коленичиха и оставиха отпечатък от смесената кръв върху камъка на камината.

Когато отново се обърнаха към събралото се множество, Алмата развърза ръцете им, подаде кожената ивица на Предан и той я взе. Гледаше сериозно. След това братовчедката застана зад тях, положила ръце на раменете им. Опита се да говори весело, но гласът й бе кух и равен.

— Ето ги пред вас, съединени и обвързани с думите си. Пожелайте им всичко добро, сънародници.

Надигна се одобрително мърморене, сякаш хората приветстваха някаква проява на огромна храброст, а не щастливото събиране на влюбена двойка. Елиания сведе глава. За своите хора тя бе своеобразна Жертва, но все още не проумявах в какъв смисъл.

Значи вече съм женен? — В мисълта на Предан се долавяше смес от учудване, смут и ярост.

Не и докато не й донесеш главата на дракона — предупредих го.

Не и докато не проведем истинската церемония в замъка Бъкип — успокои го Сенч.

Принцът изглеждаше замаян.

Навсякъде около нас хората се раздвижиха. Появиха се маси, които бързо се отрупаха с храна. Местните менестрели засвириха на странните си инструменти. Верни на традицията си, те така преиначаваха думите, за да съответстват на мелодията, че едва ги разбирах. Забелязах, че двама от тях отидоха да поздравят Кокъл и да го поканят при тях. Приветливостта им изглеждаше искрена и отново бях поразен от всеобщото разбирателство, което сякаш съществува между музикантите.

Чрез Умението Предан ми предаваше думите, които тихо му казваше Елиания.

— Сега трябва да хванеш ръката ми и да вървиш с мен, докато те представям на по-възрастните си братовчедки. Не забравяй, те са мои старейшини. Въпреки че аз съм нарческата, все още им дължа уважение. Същото се отнася и за теб. — Говореше, сякаш даваше инструкции на малко дете.

— Ще се опитам да не те унизя — отвърна той, при това доста рязко. Думите му не ми харесаха, но въпреки това не можех да го виня, че ги изрече.

— Тогава се усмихни. И си мълчи, както подобава на воин, който не се намира в майчиния си дом — не му остана длъжна тя.

Пое ръката му, но въпреки това бе очевидно, че тя води. Както се води спечелен бик за халката на носа, помислих си. Жените не идваха при него. Вместо това Елиания го водеше от група на група. Всеки път той правеше воинския поклон, приет на Външните острови — протягаше дясната си ръка с дланта нагоре, сега без оръжие и окървавена, и свеждаше глава. Жените се усмихваха и коментираха с нарческата избора й. Чувствах, че на друго място и в друго време думите можеха да бъдат по-остроумни и хапливи, но на тази церемония и в негово присъствие комплиментите бяха сдържани и благоприлични. Вместо да облекчат напрежението от формалното вричане, те го проточваха.