Робин Хоб - Съдбата на Шута

Елиания не се виждаше никъде. Събралите се от другата страна на камината бяха предимно жени. Пиотре бе единственият мъж в разцвета на силите си. Имаше неколцина дядовци, четири момчета на възраст колкото нарческата и шест-седем малки момчета, някои още се държаха за полите на майките си. Нима Войната на Алените кораби бе стопила толкова много клана на Нарвала?

Воините на Глигана от кораба също бяха тук, но стояха на група отстрани, по-скоро като зрители, отколкото като участници в онова, което предстоеше. Останалите в помещението бяха почти изцяло от клана на Нарвала, както си личеше по накитите, украсата по дрехите и татуировките. Изключенията като че ли бяха изцяло мъже, стоящи до жените си — може би се бяха оженили за представителки на клана или бяха техни неофициални партньори. Бяха от клана на Мечката, имаше и от Видрата и един Орел.

Всички жени бяха облечени красиво. Онези, които нямаха накити от злато, сребро или скъпоценни камъни, носеха украшения от раковини, пера и мъниста. Косите им бяха изкусно подредени и добавяха значително към височината на някои от домакините. За разлика от Бъкип, където жените сменяха модата си със загадъчна, чисто женска координация, тук имаше голямо разнообразие в стиловете. Единствената обединяваща тема в мънистените, избродираните или изплетените орнаменти по дрехите им като че ли бяха ярките цветове и мотивът с нарвала.

Предположих, че намиращите се в първия кръг са роднини на нарческата, а стоящите най-близо до камината — семейството й. Мъже почти не се виждаха. Всички жени от Нарвала изглеждаха крайно съсредоточени. Напрежението в залата бе съвсем осезаемо. Запитах се коя точно е майка й, както и какво всъщност чакаме.

Настъпи пълна тишина. Четирима мъже от клана свалиха по стълбите съсухрена дребна жена и я понесоха през помещението. Тя седеше на стол от преплетени върбови клони, покрит с мечи кожи. Рядката й бяла коса бе сплетена и подредена като корона. Очите й бяха черни и блестящи. Носеше червена роба и мотивът с нарвала се повтаряше върху малките костени копчета, зашити по цялата й дреха. Мъжете поставиха стола не на пода, а върху тежка маса, където тя можеше да остане седнала и пак да наблюдава всички събрали се в къщата й. С тих стон старицата се понадигна и огледа присъстващите. Розовият й език облиза сбръчканите й устни. Тънките й крака бяха обути в тежки топли пантофи.

— Добре! Всички сме тук!

Изговори думите на родния си език, високо, както правят глухите или на път да оглушеят старци. Изглежда, не я бе грижа, че събирането е официално, а и не бе толкова напрегната, колкото останалите жени.

Великата майка на клана на Нарвала се наведе напред и кривите й пръсти стиснаха дръжките на стола.

— Така. Е, хайде, покажете го. Кой иска да ухажва Елиания, нарческата на Нарвала? Къде е воинът, дръзнал да иска разрешение от майките да легне с нашата дъщеря?

Сигурен съм, че Предан не очакваше точно тези думи. Беше се изчервил до ушите, когато пристъпи напред. Направи воински поклон пред старицата и заговори на местния език, произнасяше думите съвсем чисто.

— Заставам пред майките от клана на Нарвала и искам разрешение да свържа своя род с вашия.

Тя впери поглед в него, след което се намръщи, но не на Предан, а на един от младите мъже, които бяха донесли стола й.

— Какво прави тук този роб от Шестте херцогства? Подарък ли е? И защо се опитва да говори езика ни, при това така отвратително? Отрежете му езика, ако опита отново!

Настъпи пълна тишина, нарушена от нечий гръмък смях в дъното, но и той млъкна бързо. Предан някак успя да се овладее и прояви достатъчно мъдрост да не опитва да се обяснява на разгневената Велика майка. Една жена от свитата на нарческата пристъпи до старицата, надигна се на пръсти и й зашепна нещо. Майката й махна раздразнено.

— Спри с това съскане и плюене, Алмата! Знаеш, че не чувам и дума, когато говориш така! Къде е Пиотре? — Огледа се, сякаш търси запиляна някъде обувка, после вдигна очи и се намръщи към Пиотре. — А, ето го! Знаеш, че него чувам най-добре. Какво прави чак там? Идвай тук, нагъл калпазанино, и ми обясни какво е всичко това!

Щеше да е смешно да се гледа как старицата командва опитен воин, ако на лицето му не се бе изписала такава тревога. Той отиде пред нея, отпусна се за момент на коляно и се изправи. Тя протегна подобната си на корен ръка и я постави на рамото му.

— Какво означава това? — повтори нетърпеливо.

— Ертре — спокойно рече той. Сигурно дълбокият му глас достигаше по-добре до старите й уши от тънкия шепот на жената. — Това е заради Ертре. Помниш ли?