Робин Хоб - Съдбата на Шута

Никой не се изненада повече от мен, когато Стабилен отговори на Призива. Отначало не изглеждаше особено надарен в Умението, но скоро открихме резерви на сила и спокойствие, които го правеха идеален кандидат за кралски човек. Копривка бе горда и го закриляше, а аз бях благодарен, тъй като преместването на Стабилен в замъка даваше повод на Моли да идва по-често. Стабилен и Копривка се превърнаха в ядрото на новата кралска котерия, тъй като връзката помежду им бе изключително силна. На Призива отговориха още дванадесет души, четирима от които имаха достатъчно дарба, за да станат част от котерията на Копривка, както и осем по-слаби. Не върнахме никого, тъй като, както посочи Сенч, понякога на Умението му е нужно повече време, за да се изяви напълно. Двамата с Шишко продължавахме да изпълняваме задълженията си като Единаци. Както винаги, Сенч бе свързващото звено между всички ни и изследваше границите на магията, като се излагаше на рискове, за които би наругал свирепо всеки друг.

Когато се роди вторият син на Рицарин, Моли неочаквано заяви, че е време Трифт да има собствено огнище и дом. Реши да се пресели с Пламен и Справедлив във Върбов лес. Чевръст предпочете да остане при по-големия си брат, тъй като сам човек трудно би могъл да върти цялото имение, а и конете му харесваха. Моли тайно сподели, че причината по-скоро е едно червенокосо момиче, дъщерята на майстора на коли от близкото градче.

Оженихме се тихо, като положихме клетвите си пред краля в присъствието на децата на Моли, Кетрикен, Елиания, Сенч, Хеп и Ридъл. Сенч плака, после ме прегърна свирепо и ми заповяда да съм щастлив. Хеп попита Копривка може ли да целуне новата си сестра и бе гръмко зашлевен от Пламен заради нахалството си. Шишко и малкият принц Благоденствие дремеха през по-голямата част от церемонията.

Отидохме да видим Търпение, която не можеше да пътува, както и да оставим цветя на гроба на Лейси. Гостувахме й един месец и си помислих, че Пламен и Справедлив ще уморят Търпение с лудориите и любопитството си. Но два дни преди деня за заминаване Търпение изведнъж обяви, че й е писнало от Трейдфорд, че е прекалено стара, за да върти имението, и че иска да живее с нас във Върбов лес. За мое огромно облекчение Моли се зарадва.

Пламен и Справедлив, изглежда, се наслаждават на удоволствието и абсурда да имат такава баба. Пламен обеща да поиска разрешение от Моли, преди да си направи нова татуировка, а Справедлив разви такъв интерес към растенията и билките, че дори Търпение понякога се затруднява с отговорите. Ридъл се появи в имението още преди да сме се нанесли както трябва и каза, че Сенч го е пратил да бъде мой човек. Подозирам, че все още ме шпионира за дъртия паяк, но нямам нищо против. Готов съм да дам на Сенч всичко, от което се нуждае, за да има чувството, че все още контролира света си. Отнех му малко по малко голяма част от властта му и я предадох на Предан, когато се показа готов за нея. Макар и да не носих короната на Шестте херцогства, съм сигурен, че направих много, за да видя как се предава на новия крал цяла и непокътната.

Ридъл показа, че разбира много повече за наемане на прислуга и управление на имение, отколкото предполагах. Това е добре дошло, тъй като нито Моли, нито аз бяхме предполагали, че ще ни се наложи да се грижим за подобни неща, а Търпение твърди, че е прекалено стара, за да й се занимава с това. Ридъл е стабилно момче. При последното гостуване на Копривка замърморих, че се държи прекалено фамилиарно с нея, но Моли ме извика настрани и сърдито ме посъветва да си гледам работата.

Често ме викат в Бъкип, а Предан и Елиания ни посетиха два пъти, тъй като условията за лов със соколи тук са прекрасни. Никога не съм бил любител на този вид лов и предпочетох да си играя със сина им, докато ловуваха. Благоденствие е сърдечно и здраво момче.

Сенч се упражняваше усилено според предписанията на свитъците, след което се осмели да пътешества през Камъните. Избра да отиде на Аслевял и лично да изследва руините на Праотците. Остана десет дни и се върна с омаяни очи и торба паметни кубове. Не беше намерил пътя до пещерата на Прилкоп, а и дори да я бе открил, със сигурност щеше да се окаже отдавна изоставена. Мисля, че последния път, когато Шутът е посетил Сенч, двамата с Черния мъж са пътували на юг към училището си, за да разкажат за всичко, което са научили. Съмнявам се, че Шутът някога ще се върне.

Раздялата ни се оказа някак нескопосана. И двамата имахме намерение да се видим отново. И двамата имахме последни думи за казване. Дните ми с Шута завършиха като недоиграна партия камъни, с несигурен изход и безброй възможни ходове. Понякога ми се струва жестоко, че толкова неща помежду ни останаха нерешени; в други моменти съм щастлив, че все още остава надежда да се съберем. По същия начин добрият менестрел кара слушателите си да тръпнат в очакване по време на паузите, като оставя мълчанието да се натрупа, преди да мине към финалните стихове. Понякога една празнина изглежда като обещание, което тепърва ще се изпълни.