Филип Пулман - Кехлибареният далекоглед

— Да, Фра Павел? — подкани го отец Макфайл. — Не премълчавайте нищо.

— Отче Председател, мисля, че Обществото на Светия дух знае повече от мен.

Гласът на Фра Павел беше толкова тих, че думите му едва се чуваха.

— Наистина ли? — спокойно попита Председателят, но очите му издаваха необикновено вълнение.

Демонът на Фра Павел тихичко изквака. Свещеникът знаеше за съперничеството между двете институции и колко е опасно да попадне между два огъня, но още по-опасно беше да премълчи нещо.

— Мисля — продължи той разтреперан, — че те са много по-близо до това да открият къде е детето. Имат източници на информация, които на мен са ми забранени.

— Така е — съгласи се Следователят. — Алетиометърът ли ви го каза?

— Да.

— Много добре. Фра Павел, добре ще е да продължите изследванията си в същата насока. Ако ви е нужна помощта на свещеник или секретар, веднага ще я получите. Свободен сте.

Фра Павел се поклони и с демона жаба на рамото събра книжата си и напусна залата. Монахините разкършиха пръсти, Отец Макфайл почука с молива по дъбовата катедра.

— Сестро Агнес, сестро Моника, вече можете да си вървите. Ще ви помоля до довечера да сте готови със стенограмите.

Двете монахини сведоха глави и си тръгнаха.

— Господа — обърна се Председателят към членовете на съда. — Закривам заседанието.

Дванайсетимата свещеници, от най-стария (отец Мейкпю, престарял и със сълзящи очи) до най-младия (отец Гомес, блед и треперещ от религиозно усърдие), събраха книжата си и последваха Председателя до залата за съвещания, където можеха да седнат един срещу друг и да поговорят спокойно.

Сегашният Председател на Съда на Консисторията беше шотландец. Бяха го избрали млад. Председателите се избираха до живот, а той едва беше прехвърлил четирийсетте, така че се очакваше отец Макфайл да ръководи делата на Съда, а оттам и на цялата Църква, още дълги години. Беше мрачен мъж, висок и представителен, с буйна прошарена коса, и щеше да бъде пълен, ако не си налагаше строги ограничения — пиеше само вода и ядеше единствено хляб и плодове, освен това тренираше всекидневно поне един час под ръководството на професионален треньор. В резултат на това отец Макфайл беше строен, силен и енергичен. Демонът му беше гущер.

Щом се настаниха около масата, Председателят заяви:

— Значи така стоят нещата. Има няколко момента, които не бива да забравяме. Първо, лорд Азриел. Вещица, която симпатизира на църквата, ни докладва, че събирал голяма армия, в това число и от ангели. Намеренията му според вещицата са враждебни спрямо Църквата и дори Всемогъщия. Второ, Жертвеният съвет. Неговата програма в Болвангар и финансирането на дейността на госпожа Колтър са доказателство, че се надява да измести Дисциплинарния съд на Консисторията като най-мощно и ефективно оръдие на Светата църква. Изпревариха ни, господа. Те действат ловко и безмилостно. Трябва да ни накажат, че го допуснахме. След малко ще се върна към въпроса за начина на противодействие, който трябва да използваме. Трето, онова момче с ножа, за което ни каза Фра Павел. Трябва да го намерим и възможно най-бързо да се възползваме от силата му. И четвърто, Прахът. Взех мерки да разузная до какви открития е стигнал Жертвеният съвет. Убедихме един от теолозите експериментатори от Болвангар да ни разкаже какво точно са открили. Днес следобед ще разговарям с него долу.

Един-двама свещеници се размърдаха неспокойно, защото това долу означаваше подземията под сградата — облицовани с бели плочки помещения с контакти за анбарен ток, звукоизолация и канализация.

— Но каквото и да научим за Праха — продължи Председателят, — не бива да забравяме основната си цел. Жертвеният съвет иска да научи всичко за въздействието на Праха, а ние просто трябва да го унищожим. Ни повече, ни по-малко. Но за да унищожим Праха, ще трябва най-напред да се разправим с Жертвения съвет, с Епископската колегия и с всяка друга организация, с чиято помощ Светата църква изпълнява божия промисъл. Не е изключено, господа, самата Света църква да е създадена именно за да изпълни тази мисия и после да изчезне. Ала по-добре свят без Църквата и без Праха, отколкото свят, в който всеки божи ден сме принудени да пъшкаме под смазващото бреме на греха. Най-добре е светът да се очисти от всичко това!

Отец Гомес кимаше с пламтящ поглед.

— И накрая — добави отец Макфайл, — детето. Все още е дете, струва ми се. Тази Ева, която ще бъде съблазнена и която, ако се съди по аналогичния случай, ще извърши грехопадение. И това грехопадение ще бъде пагубно за всички нас. Господа, има много начини да разрешим проблема, пред който нейното съществуване ни поставя, но аз бих предложил най-радикалния и вярвам, че ще се съгласите с мен. Предлагам да изпратим човек, който да я открие и да я убие, преди да се е стигнало до съблазняването.