Анатолий Протопопов: Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник

Дори и при онези видове, където самките изглежда са напълно подчинени на самците, „последната и решаваща дума“ винаги имат самките. Просто „произнасянето“ на тези думи е косвено и завоалирано. Що се отнася до хората, то тук изборът се осъществява на два или по-точно на три етапа:

• Първи, предварителен етап. Жената демонстрира своята принципна достъпност и готовност за сближаване. Подобна демонстрациявключва както многообещаващите сигнали от типа на сексапилна външност, дрехи, разкрепостено поведение, така и на насочените към конкретен мъж сигнали като усмивки, разговори, молби за дреболии.

• Втори етап. Искам да подчертая, че без сигнал даден от жената, който да е възприет на първия етап, мъжът не започва ухажване! Трябва да има поне намек за благосклонност. При това колкото по-нисък е ранговия потенциал на мъжа, толкова по-отчетливи, откровени и персонифицирани трябва да бъдат тези сигнали. Твърде тънките намеци НР като че ли не ги разбират (или по-точно не се решанат да ги разберат). ВР може да се „запалят“ и от дежурно многообещаващите и при това насочени съвсем не към тях сигнали (т.е. подобно „палене“ така както и всички инстинктивни действия може да е измамно). Така, че приемайки тези сигнали мъжът АКО Е СЪГЛАСЕН започва ритал на ухажване, показващ че той е заинтересован от тази жена и като че ли я е избрал. И точно в това „ако е съгласен“ се и състои мъжката роля при избора, точно заради това са и хвърлени всички женски усилия по повишаване на привлекателността. Около това са и състредоточени основните женски вълнения. Детайлите и продължителността на този ритуал могат да варират в много широк диапазон, дори и в рамките на една култура, но са налице и много общи елементи тъй като този ритуал цели изясняването на ранговия потенциал на мъжа и включва в себе си проверката дали той има достатъчно ресурси и достатъчно принципна търсеност от други жени (ситост), самооценка и пробивни способности. В процеса на това изясняване жените често устройват провокации изискващи унижение и подчинение от страна на мъжа (ще подчертая, че става дума за инстинктивни и следователно неосъзнати действия) и тежко и горко на този мъж, който се поддаде на тези провокации!

• Трети етап. Оценила поведението на мъжа на предходния етап, жената прави окончателният си избор. Понякога изборът на този етап отстрани погледнато може да изглежда автоматичен. Например, жената често просто не може да не избере мъж, демонстриращ поведение на победител. И именно този (в някои случаи) автоматизъм създава и разпространената илюзия за това, че като че ли избира мъжа. Но ако поведението на мъжа на втория етап е било инстинктивно непривлекателно, то за никакъв автоматизъм не може и дума да става — на такъв мъж най-много да му откажат, въпреки всички разсъдъчни доводи. Или ще го направят екземпляр от колекцията. Така че на всичките три етапа на сближаване съвсем не е пасивен наблюдател, обречена на очакване кога ще я изберат и сляпо съгласяващ се с този избор. Цялата разлика с видовете при които самката избира пряко се състои във възможното своенравие на мъжът на втория етап. При болшинството видове на самеца и през ум не му минава да се откаже ако някоя самка „му хвърли око“.

Наистина най-лесно образуват брачни двойки най-младите хора — от 17 до 22–25 години. Дотолкова лесно, че това често изглежда (и в повечето случаи е!) лекомислено и безотговорно. Същото важи и за повторните бракове. След 30 г. Дори и при наличието на прекрасна физическа форма този процес продължава с много по-големи трудности въпреки обикновено остро осъзнаваната необходимост от създаване на семейство. Това често се обяснява с понижаването на физическата привлекателност и с натрупването на негативен опит, но това съвсем не са най-съществените причини са две:

• Възрастовата програмираност. Жизненият цикъл на всяко живо същество предполага различно поведение на различните етапи от живота му. В детството ние сме програмирани да се обучаваме и развиваме; в младостта (17–25 години) — на образуването на една или друга разновидност на семейство (тук условно ще я наречем двойка); на 25–40 години — на възпитанието на деца; в зрелостта — на възпитанието на внуците, а с наближаването на старостта ние изпитваме потребност да предадем жизненият си опит на младежта. И ако по някаква причина в предвиденото за това време не се е образуваладвойка, то с течението на времето с все по-голяма вероятност тя няма да се образува изобщо. Не изпитвайки необходимия настрой за образуването на двойка немладите вече хора започват да капризничат, да търсят като че ли обективни причини на които ако са по-млади си не биха им обърнали никакво внимание. Така че всеизвестната препоръка „не бързай да се жениш“ може да се окаже мечешка услуга. За препоръчване е вместо това да се младите хора да бъдат поощрявани да подходят по-осмислено към избора на спътник в живота, но да не удължават този избор твърде много.