Анатолий Протопопов - Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник

Преди всичко трябва да разграничим два типа асоциалност — пасивна (каквато практикуват бродягите например) и активна асоциалност, чийто представители са хулиганите и скандалджиите. В първия случай се натъкваме на пълна нискоранговост с всичките й особености. Но очевидно вие имате в предвид активната асоциалност, която ще и разледаме сега. Наистина, асоциалността , дори и активната в обществото ни се асоциира с несретност и отхвърленост.Което доказва единствено това, че нашето общество (слава богу!) в достатъчно голяма степен се отличава от първобитното племе. Там подобен асоциален тип би бил най-малкото поддоминантен, т.е. би заемал не по-нисък от втория ред в йерархията. За да бъда по-ясен представете си този човек в затвора. Подобен човек там би бил или би заел едно от лидерските места или ще бъде принуден да се откаже от своята асоциалност. Аналогичен е образа на лудетината двойкаджия, който е много ниско ценен от учителите и който (като следствие от ниския си успех) има слаби перспективи за издигане в обществото, но който е достатъчно авторитетен сред съучениците си и доминира над тях. Трябва да се подчертае и това, че рънговия потенциал не е нещо единно. Това е мозайка от достатъчно независими едно от друго качества и особености на един субект. С други думи, асоциалността (стремежът за участие в йерархическата борба като такава) може и да не бъде съчетана с други елементи на ранговия потенциал (такива като стремежъ т и способността з ареално лидерство в групата) в резултат на което този човек би заел достатъчно ниско социално положение и то толкова по-ниско, колкото повече той пречи на своето издигане в обществото със своята асоциалност. И в същото време асоциалността е един от най-явните признаци на висок РП и този признак намира добър резонанс в съответните инстинктивни програми. И ето защо такъв човек така или иначе привлича вниманието на противоположния пол, а когато това е мъж, то асоциалността на неговото поведение значително повишава шансовете му за сексуално-любовен успех. На което често сме и свидетели — парадоксалната любов на жените към „несретниците“, например. По отношение на асоциалните жени тази зависимост не е толкова еднозначна (вж. предишния въпрос).

Краткотрайната взаимна любов се среща достатъчно често, но продължителната — практически не се среща въобще. Много мислители са забелязали това отдавна. Вие сигурно сте запознати с изказвания като: „Винаги обича само единият; втория само позволява да бъде обичан“ или „Не е ли вечна насмешката на любовта, че жената не може да обича този който я обича?“ (Шекспир). И макар че тук, както и във всяко художествено произведение да е налице известна хипербола, без да се прави какъвто и да е било опит да се обяснят причините за случващото се, същността е схваната вярно. Причината за загубата на интерес към влюбения мъж се корени в т.нар. „инверсия за доминиране“. Впрочем според мен това може да се определи по-точно като „редукция на доминиране“, тъй като при инверсията ВР трябва да стане НР, а НР-ВР, което е трудно да се каже, че се случва. На практика рангът на влюбения мъж просто силно се понижава по отношение на обекта на любовта, обикновено (но не винаги) до по-ниско ниво от това на обекта, „лудването“ на мъжа по нея дадената жена започва да възприема като „глад“ за женско внимание в резултат на което този мъж става инстинктивно непривлекателен и взаимността, дори и да е била налице бързо изчезва.Взаимността на мъжа към влюбената жена се губи в резултат на действието на инстинкта за сексуална експанзия, който предполага понижаването на интереса към вече напълно подвластната жена (влюбената жена обикновено е именно такава). Понижаването на ранга също може да окаже влияние върху загубата на интерес към нея, макар че това тук е второстепенен фактор.Разбира се, че при напълно взаимна любов РП на влюбените може да е равен но това равновесие е много нестабилно — дори и най-малкия дисбаланс се увеличава многократно, влючително до загуба на чувствва от страна на единия партньор. Впрочем щастието е възможно и без пълна взаимност, което се потвърждава от целия световен опит. По-скоро е валидно обратното: постоянното търсене на взаимна любов много прилича на гонене на собствената си сянка, което е в състояние да донесе жестоки разочарования и дори нещастие.