Джак Ванс: Лунният молец

— Веднага се качете на джонката, добре я подредете и доставете продукти на борда.

Тоби и Рекс равнодушно го гледаха през очните отвори в маските. Уелибас повтори заповедите със съответния съпровод, на което робите се поклониха и тръгнаха да изпълняват.

Тисел объркано заразглежда различните инструменти.

— И понятие си нямам как ще се науча да свиря на тях.

Уелибас се обърна към Ролуър.

— Какво мислите за Кершуъл? Дали ще успеем да го уговорим да даде на сър Тисел необходимите знания?

Ролуър кимна в знак на съгласие.

— Той би се заел с такава работа.

— Кой е той? — запита Тисел.

— Третият от нашата група изгнаници — обясни домакинът. — Антрополог е. Чели ли сте «Зандар, наричан Великолепният»? «Обредите на Сирена»? «Хора без лица»? Не ли? О, колко жалко! Прекрасни работи! Престижът му е достатъчно висок и мисля, че от време на време посещава Зандар. Носи обикновено Пещерната сова, понякога Звездния странник и дори Мъдрия съдия.

— Напоследък харесва главно Екваториалния змей — допълни Ролуър. — И то варианта с позлатените глици.

— Наистина ли? — удиви се Уелибас. — Трябва да кажа, че го е заслужил. Той е великолепен човек.

И Уелибас замислено докосна струните на зашинкото.

Минаха три месеца.

Грижите на Метьо Кершуъл се оказаха достатъчно успешни. Тисел се научи да свири на химеркин, ганг, страпан, киви, хомопард и зашинко. Останалите щяха да почакат, докато консулът овладее тези шест основни инструмента. Непрекъснато слушаше записи с разговори между видни сиренци в различни настроения и съпроводи и така той се запознаваше с правилата на добрия тон и усъвършенствуваше тънкостите на интонацията и разнообразните ритми — кръстосващи се, сложни, подразбиращи се и скрити. Кершуъл твърдеше, че изучаването на сиренската музика го очарова, и Тисел бе принуден да признае, че тази тема скоро няма да се изчерпа. Настройката от четири тона даваше възможност да се използуват двадесет и четири тоналности, които, съчетани с петте използувани навсякъде диапазона, даваха като резултат сто и двадесет различни гами. Но учителят посъветва Тисел да се съсредоточи само на основната тоналност на инструмента и да използува само две гами.

Животът на тази планета засега можеше да се нарече райски, ако не беше нуждата от постоянните тренировки. И така Тисел в края на седмицата се отправи към Кершуъл и проплава на джонката си дванадесетте километра на юг и се закотви към подветрената страна на скалистия нос. Морето беше спокойно и прозрачно като кристал, до плажа, зад който се виждаше черно-зелено-пурпурната гора, бе само хвърлей разстояние и лесно можеше да се стигне, само Тисел да пожелаеше да се разтъпче на здрава почва.

Тоби и Рекс заемаха две каютки на носа, докато с останалите се разпореждаше лично Тисел. Понякога си мислеше да вземе и трети роб, по възможност жена, която да внесе известна радост в скромното му стопанство, но Кершуъл го посъветва да не го прави засега, като се боеше, че това излишно ще го разсейва. Съгласи се с доводите и се посвети изключително на изкуството да свири на шестте инструмента.

Дните преминаваха бързо. Съзерцанието на великолепните изгреви и залези не омръзваше на Тисел. През деня се наслаждаваше на белите облаци и синьото небе по пладне, а през нощта се взираше в двадесет и деветте звезди от купа SI 1–715. Разнообразие внасяше и неделният поход до Фан. Тоби и Рекс отиваха да вземат продукти, докато Тисел се насочваше към разкошната джонка на Метьо Кершуъл в търсене на знание и съвети.

Но на третия месец от пребиваването му на планетата пристигна съобщение, което напълно разруши привичния ритъм на живота. Един разбойник, провокатор, убиец, хитър и безпощаден престъпник на име Хаксо Ангмарк, искаше да кацне на Сирена.

«Незабавно арестувайте този човек и го хвърлете в затвора! — прочете в заповедта. — Внимание! Хаксо Ангмарк е извънредно опасен. В случай на нужда, убийте го без никакво колебание!»

Тисел не беше в най-добрата си форма. На петдесетия метър дишането му стана тежко и той се принуди да продължи с бърза крачка край ниските хълмове, обрасли до върховете с бял бамбук и черни дървовидни папрати, по жълтите от тревните орехи поляни, през градини и подивели лози. Минаха двадесет минути. После още двадесет и пет. Тисел получи нещо като сърцебиене, когато разбра, че е закъснял. Хаксо Ангмарк се беше вече приземил и сигурно бе тръгнал към Фан по същия този път. Наистина досега той беше срещнал само четирима души: момче в маската на Островитянин от Алка, две млади жени, маскирани като Червената и Зелената птица, и мъж в маската на Горския дух. Като приближи непознатия, Тисел рязко се спря. Може би това е бил Ангмарк?