Георги Мишев - Дунав мост

— Такова парче да ти е в ръцете, можеш ли го укроти? — погледна я той и разбра, че тя улови сексуалния му намек.

Джими каза, че ще пекат сома на барбекю, и измъкна от мазето прерязан варел и чувал с дървени въглища. Жените сложиха готварски престилки, талията на Павлина не можеше да се обхване от престилката и като се посъветваха помежду си, Роси и Стела отпратиха бременната да полежи на шезлонга в сянката на терасата. С ръце, окървавени над китките от разфасоването на сома, Луко я откри малко по-късно и й се скара, че мързелува, докато другите се скъсват от работа. Тя му отвърна, той кипна още повече и метна парче от сомското филе, което я плесна по бузата и залепна там. Спуснаха се и ги разтърваха, Луко отпратиха на реката да изстудява бирата, а оскверненото парче с полепнали женски коси хвърлиха на Дики.

— Такъв си е от малък, няма и да се промени — каза Роси. — Баща ми го биеше с колана си, що бой е отнесъл, и какво? Човек не се променя. Не! Ще вземе да повреди плода! Няма задръжки!

— Природата е взела мерки за охрана — обади се Джими с очи, зачервени от разпалващите се въглища. — Вижте каква талия е заформила.

— Не намеквай за талията ми! — докачи се Роси.

— Не намеквам.

— Намекваш!

— Хайде и вие! Какво става днес, да няма магнитни бури! От вашето джафкане Дики не може да се обади! — скара им се Стела. — Имам си книга горе и се оттеглям да си чета, ако продължавате.

Димът от барбекюто постепенно изтъня и се разсея, изтласкан от миризмата на горяща рибена мазнина. Ники отлепи с огрибката първата препечена пържола и я донесе на жените, да я опитат как е на сол. Роси му каза, че нарушава реда: най-напред трябваше да отнесе на бременната Павлина; бременните ползват предимство. Сложи пържолата в друга чиния и я понесе към шезлонга. „Най-сетне нещо разбираемо, нещо обяснимо — помисли си Стела, като я наблюдаваше. — Не е раждала и се отнася със съчувствие към жената, която скоро ще роди. Още повече, че детето е на брат й, от тяхната кръв, не се знае, един ден може това още неродено дете да го осиновят, да стане нейно, да му стане майка. Майчинският инстинкт бяга далече напред, изпреварва събития и време, търси скрити възможности да се прояви.“

Едно от приятните й занимания, когато не беше сама, бе да дава ухо на разговорите, споровете и кавгите и да търси логика, първопричина за тяхното възникване. Общо взето, едно безполезно занимание. Напразно търсеше сред познатите си по-сложно мислене, душевни дълбочини, подмоли и лабиринти. Обикновено й се озъбваха, като камъни по речен бързей, елементарна посредственост и простотия, невнимание към другите, разсеяност или зле прикрита враждебност. В такива моменти й ставаше досадно и наистина предпочиташе да се оттегли с някоя книга, където също срещаше понякога глупости, плитчини или скука, но поне бяха безшумни…

Веднъж стана дума за скуката в Стари хан, за сивотата на ежедневието, за съботните и неделни напивания на мъжете около някой казан за ракия или по капанчетата, където самозвани кръчмари правеха питиета — ментета с виртуозността на средновековни алхимици. Селището, произведено от стария режим в град, за да увеличи процента на градските жители в страната, всъщност не приличаше и на село; нямаше ги признаците на живот в някогашните села, движението на хора и добитък, звуците, багрите и миризмите на селския труд; Стари хан, скован от бездействието на неработещите държавни предприятия, бе като изпаднал в постоянен махмурлук, сънливост и умора. Дори пиянски сбивания нямаше, не се чуваха никакви истории за изневери и прелюбодеяния, сякаш населението бе обхванато от сексуална немощ и безсилие. „Ега си кахърния град!“ — казваше през смях Стела при някоя среща с Джими. — Трябва да го прекръстите на Ел Кахъро… Звучи ми ориенталско… Ел Кахиро, така се казва Кайро, да речем… „— Не, не! — сещаше се Джими изведнъж. — Нещо безполово, ангелско… Лос Анжелес, градът на ангелите, където се размножават чрез клониране… Лос Старихангелес!“ Тя се гушваше в него, притихваше. Тъпо, тъпо! Тъпо, Уотсън!… И питието ти има мириса на гроздова пращина край казанджийница…

… Отнякъде я лъхна на джиброва ракия. Ники бе дошъл при жените с еднолитрова бутилка, да похвали продукцията от избата на баба Ружа. Отпиха на крак, като край шведска маса, докато подреждаха българската.

Когато вече бяха готови да насядат, слънцето бе се издигнало в зенита и трябваше да намерят сянка да се подслонят. Полковникът навремето не бе садил дръвчета по двора от съображения за сигурност, за да му е чисто полезрението към всяка точка на оградата. Успяха да изместят софрата в северната страна на вилата, където бе по-прохладно и сянката щеше да расте и набъбва с всеки час.