Георги Мишев - Дунав мост

Известно време двигателят на камиона виеше на изкачване; разбираха, че бяха на стръмнината пред Моста, после тръгнаха по равното и бръмченето се успокои.

— Стъпихме горе, връщане няма! — обади се Луко. — Погледни бе, Никсън, вижда ли се нещо — да не ставам аз!

Ники се надигна, откопча ремъка на брезентеното капаче, което затваряше кръглия отвор.

— На Моста сме!…

— Какво е времето навън? Мръкна се сякаш?

— Има облаци.

— „Я кажи ми, облаче ле бяло…“ — запя Луко Луков с недодялан и фалшив глас; в здрача Павлина напипа устата му и я покри с ръка, да го заглуши: — Мълчи! Ще събудиш детето!

Седмица по-късно в криминалните хроники на таблоидите се появи съобщение, което мина почти незабелязано от читателите:

„Италианските гранични власти заловиха камион ИФА с българска регистрация, прекарвал нелегално български граждани без входни визи за страните от Централна Европа. Между стоката на италианския търговец от швейцарски произход Дино дел Монти били открити 70 кг наркотично вещество. Нарушителите са задържани. Води се следствие.“

© 1999 Георги Мишев

Сканиране: noisy, 2009

Редакция: didikot, 2009

Последна редакция: ultimat, 2010

Издание:

Художник: Борислав Ждребев

Издателство „Хемус“

ISBN 954–428–198–3

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14995]

Последна редакция: 2010-01-15 16:00:00

Иван Цанев — Б. а.

Играещият човек; артистът. — Б. а.