Георги Мишев - Дунав мост

— Молитва няма да четем! — каза Джими, като чукна с вилица по бирена бутилка. — Давам ход на днешната сбирка в чест на моя скъп шурей, виновника за…

— Не се чувствам виновник! — възрази Луко и всички се разсмяха.

— Виновник за тържеството, глупчо! — поясни му Павлина. — Така се казва, в кавички.

— Знам, не съм олигофрен, обаче на оня етнически българин трябваше да му думна едно бренеке, та да му разкажа играта. Но ме свари неподготвен.

— Бренеке ми звучи като тенеке, какво беше то? — попита Росица.

Обясниха й, че се касае за ловен патрон.

— Ти да оставиш бренекетата и да ставаш човек, че няма да си даваме парите да те откупуваме от пандиза. Погледни се колчев мъж си, а мозъкът ти остана неразвит като на пионерче!

— Бе глей си работата! Ще ти върна мангизите, като ти се свидят — обиди се братът. Той си наля пълна чаша ракия и я изпи светкавично, по руски, и отново посегна към бутилката, но Павлина предугади намерението му и я отмести на безопасно разстояние.

— Скапан живот! Какво знаете вие, бил ли е някой в следственото, дето и в кенефа те водят с белезници… Закопчава ти ги оня тулум за седалката — да не драснеш през прозореца! Щото нямат пари за решетки, изродите!… Та няма да бягам ли? Прас един в мутрата и — в шумата! Дойде време за шумкарство!

— Той се е побъркал на тема шумкарство — каза Павлина, като едва сдържаше смеха си, за да не го забележи Луков.

— И ще го направя! Само да ми върнат туловката!

— Луков — партизанин! Как ви звучи? Със знамето, червеното!

Масата се разсмя.

— Народен закрилник! — каза Ники.

— Защо не — вече има мандри, щом почнаха да ги палят — намеси се Стела. — Лукче, ти не подозираш колко си прав. Първите шумкари навремето с какво са започнали? С кокошкарство. Но в „затвора попадат на хора“ и стават идейни борци… Прасетата на Дами Диамандиев са твоето бойно кръщение. „Зелена карта“ не ти трябва за гората, ами къде ще идеш, като няма гори? Казал го е Радой Ралин.

— Той си има червен паспорт — отбеляза Джими. — И може да зацепи за отрицателно време към царството на Ким Ир Сен. Там приемат такива като него без формалности. Впрочем… — Той се сети изведнъж, че бе забравил да съобщи на Стела и Ники, че паспортите им за задгранично пътуване вече били готови в търновското бюро, казала му позната служителка.

— Това е вече новина! — каза Стела и изля със замах бира от бутилката, пяната преля и намокри пръстите й. — Радостта ми прелива като буйната пяна в чашата. За разлика от вас, които само приказвате за заминаване, ние с Никсън наистина тръгваме! Към Кейптаун! Към Ел Ей и Брега на слонските кокали!

— Какво беше туй Кейптаун? — попита Роси.

— ЮАР, златните мини на Африка — каза Павлина с категоричността на експерт. — Най-евтините мерцедеси и БМВ — та. Столица — Йоханесбург.

— Моята луковица е трепач на кръстословиците! — каза Луков. — Значи, като вземе вестника, друго не търси, само — водоравно и отвесно… „Град в Патагония със седемнайсет букви“… Някой сеща ли се?

Софрата напрягаше мозъци, но не се сещаше.

— Кажи го, душа, светни им малко информация!

— Комодоро Ривадавия. Пристанищен и административен център — каза Павлина.

— Кажи им сега: „Крупен обир“! С дванайсет букви!

— Приватизация!

Дворът се огласи от смеховете им.

— Чуйте, чуйте! — каза Ники, вдигнал чашата си като за тост. — Защо още се мотаме, та не зацепим към Комодоро На Майната Му?… Кво правим тук, в земята — човешка длан? Какво ни задържа, гравитацията, що ли? Светът е пред нас, с офертите си: иконом в Белгия — заплата осемстотин гущера, плюс допълнителни екстри… Домашна помощница в Карибието: изисква се приятна външност и приятелско отношение.

— Стига, Никсън! — прекъсна го Стела. — Не му наливайте повече, вече е готов за изстискване! Джими, влез си в ролята на домакин!

— Окей! — каза Джими и отново почука с прибор по стъкло. — Да сменим темата. Тая муха, дето ви бръмчи в глобусите, да си я избиете. Никакви паспорти, маршрути и прочие балкантуризми. Оставаме тук и ще копаем до водоносния пласт!

— Лично аз бих живяла в Ирландия, данъците били само десет на сто. От теб съм го чула! — каза Росица.

— Исландия, в интерес на истината, но няма значение! — коригира я Джими. — Важното е, че ако сме истински мъже, а не посткомунистически боклук, трябва да се заемем здравата…

— Той замълча, заслушан в кашлицата на Ники, която се носеше откъм сервизното помещение; не бяха забелязали кога бе напуснал масата. Росица се надигна да види какво става, но Стела я спря.