Доуди Смит - 101 далматинци

Прибра се точно когато Великолепният ветеринарен лекар пристигна да види как са Мисис и кученцата. Той сам отнесе намереното куче в топлата кухня и след като го прегледа внимателно, заяви, че изнемощялостта му се дължи по-скоро на факта, че съвсем наскоро е станало майка, отколкото на продължително гладуване и че при добра храна млякото, предназначено за собствените му кученца, може да не секне. Изказа предположението, че кученцата са били отнети от майката и тя се е заблудила, докато ги е търсела.

— Трябва да се изкъпе — рече леля Пудинг. — Иначе може да предаде бълхи на нашите кученца.

Лекарят одобри идеята й и кучето бе отнесено в малката стаичка, приспособена за перално помещение. Леля Пудинг веднага се залови да го къпе, защото се боеше да не би мистър Душкинг да се заеме и с тази работа. А мисис Душкинг се качи горе да му разкаже всичко.

Топлата вода очевидно достави удоволствие на новото куче. Тъкмо го бяха насапунисали, когато Понго се прибра от разходката си с леля Иконом и се втурна през отворената врата на пералнята.

— Той никога не би обидил някоя дама — рече Великолепният ветеринар.

— И не е редно, след като тя ще помогне в отглеждането на кученцата — додаде леля Пудинг.

Понго се изправи на задните крака и целуна мокрото куче по носа, с което му изказа радостта си, че се запознава с него и колко ще е благодарна жена му. (Хората обаче не го чуха.) Намереното куче отвърна:

— Ще се постарая, но нищо не мога да обещая. (И това не бе чуто от хората.)

Точно в този момент в стаичката се втурна мистър Душкинг да види новопристигналото куче.

— Каква порода е? — попита той.

Леля Пудинг тъкмо бе започнала да го плакне от сапуна — и всички ахнаха. Кучето също се оказа далматинец! Само че петната му не бяха черни, а кафяви, при далматинците ги наричат морави.

— Осемнадесет далматински дога под един покрив! — възторжено възкликна мистър Душкинг. — От това повече няма накъде! (Имаше накъде и той щеше да го научи един ден.)

Цялото мокро, нещастното куче с кафявите петна изглеждаше още по-слабо.

— Ще я наречем Пердита — заяви мисис Душкинг и обясни на лелите, че така се нарича една от героините на Шекспир. — Нали се беше изгубила. А на латински изгубен е пердитус.

И тя потупа Понго, който я гледаше с такива умни очи, че мисис Душкинг добави:

— Имам чувството, че всичко разбира.

Така си и беше. Макар латинският му да беше много беден — освен „каве канем“, което значи „пази се от кучето“, друго не знаеше — като младо кутре беше изгризал целия Шекспир с кориците (които бяха от много вкусна кожа).

Оставиха Пердита да изсъхне в кухнята пред запалената камина и пак й дадоха да яде. Великолепният ветеринар каза, че трябва колкото се може по-скоро да започне да храни кученцата, за да се засили млякото й, така че след като съвсем изсъхна и си подремна, й донесоха от долапа две кученца — докато Мисис беше на двора за кратка разходка. Лекарят каза, че тя едва ли ще усети липсата им и не беше далеч от истината, тъй като Мисис не можеше да брои добре като Понго. Тя обаче разбра всичко, защото Понго й каза, и изпрати по него на Пердита най-добрите си пожелания. Малко се натъжи, но знаеше, че раздялата е за доброто на двете кутрета.

Преди да си тръгне, Великолепният ветеринарен лекар предупреди Душкингови, че ако Пердита не е в състояние да нахрани кученцата, не бива да ги връщат обратно на Мисис, защото тя ще подуши, че са били при друга майка и може да се настрои срещу тях. Това наистина се случва с много други кучета. Мисис никога не би постъпила така, но вече ви стана ясно, че тя и Понго са твърде необикновени кучета. Както и Пердита. Както, ако хората можеха да го проумеят, и много, много други кучета. Всъщност обикновените кучета са много по-необикновени от необикновените.

Оказа се все пак, че Пердита е в състояние да храни двете кученца. Понго се качи горе, за да уведоми Мисис (макар че Душкингови чуха само как потупва по пода с опашката си). След това й пожела лека нощ и се върна в кухнята, където вече го чакаше кошът му. На Пердита й бяха предоставили коша, в който обикновено спеше Мисис. Беше нахранила и измила двете кутрета и сега вечеряше. (Великолепният ветеринарен лекар каза, че трябва да я хранят колкото се може по-често, за да възстанови силите си.) Понго също похапна, за да й прави компания. Сетне лелите си легнаха и в кухнята остана да свети само огънят. А когато двете кутрета заспаха, Пердита разказа на Понго своята история.