Доуди Смит - 101 далматинци

Понго остана известно време буден — много му се искаше Мисис и всичките му кученца да са при него в огряната от огъня кухня. Бавно се приближи да погледне двете кутрета, спящи до Пердита, и се почувства горд и силен, готов да се бори за тях. И пак му стана мъчно за Пердита. Всъщност тя беше хубавичка — макар и дума да не можеше да става за сравнение с неговата Мисис.

После се върна в своя кош, изми се за последен път и се настани удобно. Огънят позагасна. Скоро кухнята се осветяваше само от бледата светлина на уличната лампа. Понго заспа. Пердита също. И двете кученца, преборили се успешно с първия ден на живота си, спяха мирно, сякаш бяха до родната си майка.

Горе в долапа Мисис тъкмо бе нахранила осем от дечицата си и се бе уморила. Мистър Душкинг бе нахранил пет и също бе тъй изтощен от първия си ден като кучешка дойка, че се измъкна от долапа на четири крака. Мисис Душкинг го сложи да си легне и му даде да пийне топло мляко от един термос. Спаха на отворена врата — да не би на Мисис да й потрябва нещо — ала тя бе съвсем спокойна (макар че преди да заспи, през ума й минаха няколко въпроса относно непознатата долу в кухнята при Понго. Не че се безпокоеше — просто се питаше…)

На най-горния етаж на къщата леля Пудинг спеше и сънуваше бебета, облечени като далматинчета.

Така че, като се имат предвид четиримата човеци, трите кучета и петнадесетте кученца, може да се каже, че къщата бе натежала от сън.

На другия ден дадоха на Пердита да храни още пет кученца и тя прекрасно се справи. Така че мистър Душкинг можа да отиде на работа. Побърза да се върне по-рано, за да помогне, но завари мисис Душкинг да храни горните кутрета, а лелите — да се редуват в храненето на останалите в кухнята. Малко му домъчня, че нямат нужда от него, но скоро му мина — знаеше, че най-важното е малките да получат достатъчно мляко, без да изтощят прекалено Мисис и горката слаба Пердита.

Леглото на Пердита беше преместено в кухненския бюфет, за да не се дразнят очите на кученцата от светлината. Те започнаха да проглеждат след осмия ден. А след още една седмица и петната им взеха да избиват.

Леле, каква радост беше, когато мистър Душкинг забеляза първото петънце! След това се появяваха едно след друго, при това много бързо, макар че трябва да изминат месеци, за да проличат всичките. Много скоро по формата на петната можеха да разпознават кученцата. Бяха седем момиченца и осем момченца. Най-сладкото момиченце беше онова, което мистър Душкинг спаси след раждането му, но то беше твърде мъничко и крехко. Нарекоха го Изтърсачето — така казват на децата, които се раждат последни.

Черноушко — кутрето, което се роди с черно ушенце — беше най-едрото и най-силното от всички. И все се случваше така, че се оказваше до Изтърсачето — сякаш знаеха, че ще бъдат много верни приятели. Имаше и едно дебело, забавно момченце, което нарекоха Дунди — то вечно вършеше някаква беля. А най-забележителното кутре имаше на гърба си изписана конска подкова от петна и затова го нарекоха Късметчето. То преливаше от енергия и от самото начало даде да се разбере, че ще бъде предводителят на всичките си братя и сестри.

Няколко дни след като избиха всички петна, се случи нещо твърде неприятно: секна млякото на Пердита. Тя се почувства много нещастна, защото бе обикнала от все сърце седемте кученца, които хранеше — все едно, че си бяха нейни. Освен това много, много се изплаши. След като вече не можеше да бъде от никаква полза, за какво им е на Душкингови да я държат в тази удобна, топла къща, където — за пръв път, откак се помнеше — й даваха да яде до насита. Ала тя не държеше най-много на храната и топлината, а на обичта. Към нея се отнасяха като към член на семейството. И не можеше да понесе мисълта, че ще трябва да се лиши от това.

Какво става с ненужните кучета? В сърцето й се промъкнаха какви ли не страхове.

Сутринта, когато разбра, че няма мляко, тя се измъкна нещастна от долапа и видя мисис Душкинг да пие чай с лелите. Тя й предложи бисквита, но Пердита не я взе. Само опря глава о коляното на мисис Душкинг и тихо изстена. Добрата жена я поглади и рече:

— Горката Пердита! Как да й обясним, че ние ще помогнем в храненето на седемте кученца, така че няма за какво да се безпокои? Мила Пердита, ти така хубаво ги миеш и топлиш нощем, когато спят. Без тебе закъде сме?

Не че се надяваше кучето да я разбере: просто си мислеше, че нежният й тон ще успокои Пердита. Ала Пердита с всеки изминат ден научаваше все повече човешки думи, така че много добре я разбра. И направо обезумя от облекчение. За пръв път се показа в истински добро настроение, подскочи, целуна мисис Душкинг и се втурна обратно в долапа да измие наново всички кученца.