Николай Райнов: Богомилски легенди

И побегна Каин с разперени пръсти на ръцете — и побегна от Едема.

А зад него се чуваха вопли и стонове — словата на кръвта, която вика…

В онова време излезе Божия повеля към синовете на Евеля — да се пазят от дъщерите на Каина и с дъщерите на синовете му да не се събират. Йехова изрече своята воля само към Евельовите потомци, защото знаете, че те Го тачат и не ще презрат повелята Му, нито ще се надсмеят над думите Му. А към Каиновите люде Той не се обърна, тъй като цялата земя виждаше техните прегрешения. Градът на Каина — Ламнахор — бе станал отдавна капище на кумири и сборище от черни магесници и кръстопът на всички пороци.

Защото в Ламнахор сградиха синовете Каинови светилища на грях и жъртви принасяха на Нергала и Меродаха.

А те бяха черни кумири.

И светилища на пъклена магия имаше още — капища имаше, дето се лееше човешка кръв, — и духове на мъртъвци идваха от Царството на Сенките, за да се сношават с живите мъже и жени. И те им говореха.

Сплитаха се там денонощно димящи благовония и разнасяше се миризма на мирсина, разводниче, стипца и черен ладан А жреците на Левия Път произнасяха високо заклинания към Четиритях и Седмината.

Те бяха научили тайни, които не трябваше да знаят. И дохождаха там дъщерите Каинови, та принасяха жъртви за любов и за лека рожба. А дъщерите на Греха приемаха образ на сенки — и примамливи слова шъпнеха те на дъщерите Каинови. И на грях ги учеха.

И заставаха дъщерите Каинови голи пред олтарите на черните богове: като жива съблазън заставаха те там; защото тъй им бяха поръчали. И жреците им вземаха чистотата в чест на богинята от Сунам, та опорочени си отиваха дъщерите Каинови; но те се радваха, че са принесли на богинята онова, което никой не може вече да им върне. И весели си отиваха. И песни пееха по своя път.

И ето че съблазън премрежи очите на синовете Евельови, та не послушаха гласа Божи — да се пазят от дъщерите на Греха. Много бяха гиздави дъщерите Каинови — снажни и примамливи наглед. И те знаеха тайните на всеки чар и пътищата на хубостта познаваха добре, както ковач познава своя чук и своята наковалня.

И изкусни бяха те с поглед да омаят — и с движение, и с дума. Видяха синовете на Евеля дъщерите Каинови — и премалняха от страст. Че знаеха да ги заплетат дъщерите на Греха в мрежа от песен и миризма — и чуваха синовете Евельови вечер звуци на кинор, псантер и рог.

И обайваха се те — както се змия обайва от цевница на чаровник.

А денем виждаха те в черните светилища девиците от Ламиахор, съвсем голи — и мамеха ги телата им — пълни, здрави и съблазнителни.

Та почнаха и те да идват пред олтарите на Нергала и Меродаха — и жъртви наченаха да изгарят.

Растеше Грехът буйно и несдържано — както расте буря в тъмни дни, — както расте поток в дни на наводнение. И ревеше Грехът по цялата земя, защото дъщерите Каинови бяха прелъстителни, а синовете Евельови — здрави и буйни.

И смесиха се тогава потомците на Евеля с дъщерите на Греха — и забравиха всички Бога.

Те народиха синове и дъщери.

И град основаха срещу Ламнахор.

Н назоваха го Немврод , което значи — Очарова ме . И растеше градът, както бе раснал Грехът, който го роди.

…А живееше в онова време в Ламнахор човек мъдър, на име Алтотас , което значи: Син на Божия Тайна . И той бе силен. Лицето му бе черно като абанос, а гласът му — като звън на арфа. И сръчен бе Алтотас в Тайните, а в мъдростта — изпитан.

И замисъл назря в главата му: да сгради стълп и с върха му да стигне Бога.

Но понеже бе сам — стана, та отиде у Немврод. И свика синовете Каинови и синовете на неговите синове. Алтотас почна да говори с тях — и те го слушаха; но той не поиска да им разкрие всичко, що мисли, защото знаеше добре, че не могат го разбра.

И рече им:

„Чуйте, синове на Сатанаиля! — Чуйте душите на тогова, който е говорил с Адонай!

Странни са пътищата, по които Елохим води човека. По небесните плетеници на твърдта са начъртани те — и знаковете на Зодиака са силни да разкажат мъдрост.

През себе си трябва да мине силният — и трябва да изгуби себе си, за да спечели Себе си: — запомнете го!

Не се влиза отвън навътре, а — отвътре навън! Не може да създаде злато този, който няма злато: — запомнете го!

Аз, Алтотас, бях жрец на Господа.

В папирусите четях мъдрост и в свитъците — разум.

И нарасна моята мъдрост, като звездите небесни се умножи тя — и до Седемте Бездни стигна моето постигане.