Николай Райнов: Богомилски легенди

И Каломаин изеде плода, но на Евеля не даде. Защото се боеше.

И мъка се роди в душата на Каломаин. И копнеж по волност я завладя. И мрак легна пред нея.

И седем луни трая това.

А когато се изчерпи седмата луна, Каломаин се изгуби. И празни бяха усилията на Каина да я намери. Напусто ходеше от долина в долина да я дири.

И в разселините на жълтите скали всуе кънтеше плачът на душата му:

„Каломаин, сестро моя! Ела при Каина, та утоли с кротка дума жаждата на сърцето му, болно без тебе!“

Но — всуе.

Нямаше никъде Каломаин. Нямаше я в златните градини — и цветята не повтаряха песента на нейния глас. Зората изгряваше без нея — и луната не пилееше лъчи по златото на косите й.

Нямаше никъде Каломаин.

И посипа Каин с пепел главата си. И горчиво зарида. И нямаше за него утеха.

Пречупи се отведнъж силното сърце под мъката — и под бремето на мудно линеене пращяха костите му.

Той чупеше ръце и в грозни въздишки проклиняше земя и небе.

И неговите вопли къртеха скали, а стоновете му избухваха в огнени облаци. Защото бе луд от скръб.

И повика тогава баща си в своето отчаяние. И чу го Сатанаил.

Но думи на укор и слова на обвинение се откъртиха от устата му към Каина.

И рече му Сатанаил:

„Когато ти дадох плодовете — помниш ли? — аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач… — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе. — По смъртна жена ще рукне влечението на сърцето ти — и ще потече в пот и кръв твоят живот! Клетва навлече ти върху себе си, роден в ден на клетва и в час на прокоба!“

А Каин слушаше скърбен и в душата му играеше мълния.

…И сбъднаха се дума по дума речите на Сатанаиля. Цъфна клетвата като голямо отровно цвете, чийто мирис носи мъчителна смърт.

И обърна се сърцето на Каина към Ада, негова сестра, другата дъщеря на Адама.

Съблазни го нейната бяла гръд — и румените й бедра му сложиха окови. Измами го шумът на полите и — и миризмата на косите й пръсна безумие в кръвта му.

И потърси Каин — да обърне сърцето на Ада към себе си. Защото тя го не обичаше.

И взе Каин зрели овошки, смачка ги, смеси сока им и направи вино от тая смес.

И когато Ада ядеше и пиеше, даде й Каин от виното. Всички го знаеха, че работи земя и събира овощия. Засмя се Ада, взе виното, та услади сърцето си с него. А измамливо бе питието наглед и сладко на вкус.

Опи се Ада, похот цъфна в душата й — и тя се отдаде на брата си Каин.

Обърна се оттогава сърцето и към него. И обикна Ада Каина. Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето.

Но клетвата на Сатанаиля съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил. Разочарова се той от Ада, дотегнаха му милувките й — и плитка му се видя душата й.

И скоро разбра, че го не тегли вече към нея. Горчив бе хлябът му с Ада — и не пиеше вече разтуха сърцето му в нейните прегръдки.

А напразно плачеше Ада. И всуе го молеше да се върне при нея.

След време се разтвори пак сърцето на Каина, та се разпаля в него пожелание към Сета.

А Сета бе жена на брата му Евеля.

Но твърдо бе сърцето й — твърдо, като ръка на злодеец: не обикна тя Каина, нито поиска да зачади пламъка на домашното огнище. Защото не я теглеше към грях.

А когато плодовете бяха обрани, небето се размъти и листата закапаха, умря Адам.

И оплакаха го тогава синове и дъщери.

Ридаеха Евел и Сета, плачеха Лина и Ада — и безутешни бяха синовете му и синовете на неговите синове.

Само на Каина бе твърдо сърцето. Че той бе ял от Дървото на Познанието.

Навъсен стоеше Каин, ала не ронеше сълзи. Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци.

А трябваше, по Божия повеля, синовете на Човека да принесат жъртва, за да се успокои душата на баща им — и да наследят милостта на Вечния.

И огради жъртвеник Евел, та сложи животни за всесъжение пред Господа. Защото бе пастир.

А Каин тури плодове от земята, която работеше. Защото бе земеделец.

И угодна бе пред Саваота жъртвата на Евеля, а Каиновата не прие — заради греха, що бе сторил, когато остави Ада, жена си.

Смеси се димът на жъртвата Каинова с праха на земята — и пламъкът угасна.

И разгневи се Каин на Господа, та в страшни слова изрече клетви към небето. И намрази Евеля, своя брат — люто го намрази поради жъртвата и още поради жена му Сета, която бе някога възлюбил, а тя не беше го обикнала.