Николай Райнов: Богомилски легенди

И страстно безумие разръфа сърцето на Каина — както буря раздипля тъмни небесни облаци. Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена.

Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла.

И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна.

Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко — като два черни сърпа, хвърлени върху светлото небе. —

— Сето, сестро моя: пожали ме!

Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят.

В Твоите движения играе смях — и страст се таи в мрака на очите Ти.

— Сето, сестро моя: пожали ме!

Твоите румени бедра, пълни и кръгли, ме опиват като вино — и златният мъх по снагата Ти буди шемет в моето болно сърце.

— Сето, сестро моя: пожали ме!

Нощта пръска по небето едри звезди, а моите парливи очи Те дирят.

В Твоите думи кипи гордост — и пламък съска в звъна на гласа Ти.

— Сето, обична моя: пожали ме!

Зачернюва ми живота абаносът на Твоите коси, опива ме трандафилът на Твоите устни, заслепява ме златото на Твоята кожа — о, Сето, сестро моя!

Кажи ми: — Стъпчи душата си за мене! — Стъпчи душата си! — И аз ще Те чуя. Кажи ми още: — Бога убий за мене! — В сърцето на Вечния впий нож! — И аз ще Те послушам — о, Сето, сестро моя!

Ти сепна в мене заспалата любов, но си отиде — и аз останах самин. И с мене остана моята скръб — о, Сето, сестро моя!

Над пожълтелите житни полета се разсипа смехът на Твоята гордост. Над тъмните вълни на замрели потоци се разкърти плачът на сърцето ми — о, Сето, сестро моя!

Няма покой за мене!

Няма покой за мене!

И когато една сутрин, призори, Евел излизаше от шатрата, за да отиде на полето, извика го Каин при себе си — и уби го там.

И отиде при Сета, жената на Евеля — и с ласки я облада. Защото Сета мислеше, че Евел е при нея.

А към изгрев-слънце, когато видя Каина, спящ в леглото й, отвърна се Сета от него в безумна омраза — и с гняв потърси Евеля.

Но не можа да го намери.

И донесоха надвечер в кръв и рани мъжа й, та го сложиха пред прага. И разкъса Сета одеждите си — и косата си изскуба от жал по Евеля.

И прокле Сета Каина с клетви на кръв и омраза: — в Божие име го прокле — мир да не види.

И чу Елохим думите на Жената — и повика по име Каина. И запита го къде е брат му.

А Каин рече:

„Мъртвият е при мъртъвците — и неговият дял е с чакалите на пустинята; — комуто трябва — да го дири! Не ме е никой сложил страж на брата си да бъда…“

И отвърна лице от Господа.

Разгневи се тогава Иехова, та слова на ужас изрече пред Каина.

И закле го мир никога да не види.

„Върви, сине на безумието! Върви по склона на своята проклета пътека! — И нека плодът на твоята кървава ръка окапва, преди да го вкусиш! — От връх към връх щ е води твоят път — и дните на твоята скръб не ще имат чет! Не ще те два пъти огрее слънцето на една и съща земя — и зората ще те пъди от пътека на пътека. — Кръвта на брата ти за мъст въстава — и реве към мене за отплата. Истина, истина ти казвам: сърцето ти не ще вкуси покой! — Луната ще оповестява греха ти, а звездите ще разказват за безумието ти! — От бездна към бездна ще лети твоят дух ! — По върховете ще се мъчиш огън ти да стъкнеш — но бурята ще угасява пламъците му — и ще зъзне душата ти в мрака на Моята жестока клетва! — Върви — и никой не ще посмее да те убие: тежко е да убиеш тогова, който е убил първи път!… Върви — и във вечността ти своето проклятие ще занесеш!“

И разигра се нещо бурно в душата на Каина, той гневно отвърна лице от небето, но думите на клетвата бяха силни — и заковаха се в сърцето му като нажежени клинове.

…И роди Сета от Каина син — и нарече го Хет , което значи Ужас . Роди и Ада от Каина син — и назова го Навал , което значи Безумец .

А те бяха и двамината силни, защото бяха потомци на Сатанаиля.

А Каин стана навъсен и страшен. И въглен гореше в сърцето му, а земята пареше петите му — и не можеше да остане в Едема.

Тогава извърна лице на ужас Каин и с презрение изгледа Едема и людете му.

И устрем към нови земи закънтя в сърцето му тогава.

И сбра шъпата си, та я разтвори срещу людете — и остави своите клетви върху Едема.

…Когато зорницата разкъса черни небеса, побегна Каин от Едема и люти слова пламнаха гневно на устните му.