Николай Райнов - Богомилски легенди

„И стигна глас до мене — и прободе до дъно сърцето ми тоя глас — гласът на Оногова, Който иде.

Черният Цар ще ги тъпче, като скакалци, и не ще намерят път да избягат. И гърлицата ще потърси гнездото си, но скорпиони ще намери там. И всяка майка ще вижда децата си избити от незнайна ръка.

И Той ще ги мъкне като плячка на победа бранна. И по стъгдите на вси големи градове ще се разнесат гласове на измама. Никой не ще знае тогава кого да вярва и кого да не вярва. Защото Истината ще скрие лицето си. И голи ще наскачат от легло жени и девици, за да дирят път в ужас и тревога, но не ще намерят пътя, както не са го намерили мъжете и братята им.

Тогава ще се яви Врагът на Черния Цар — Белият Владика ще дойде. И ще поведе Той избраниците, за да ги спаси от кървавия потоп. Ще ги поведе търпеливо и кротко Силният към нови брегове — и нови небеса ще им разкрие. Истина, истина ви казвам: — с мед и жлъчка ще ги храни, с вино и отрова ще ги пои, но не ще видят смърт, ни острие на меч!

И кръв ще оставят стъпките им по пясъка, а сърцето им ще възрасне като слънце — и лъчи ще пръсне по земята.

И светото страдание на зачеване и раждане ще посети сърцето им — и нови вселени ще родят, защото слънчев сок ще оплоди душите им.

И кръвта си в лъчи ще пролеят, за да дадат живот на Земя и Небе. И кърваво изкупление ще донесат на света.

Тогава Черният Цар, който е управлявал цели векове Земята, ще падне убит — и с него ще паднат понесени вси земни царе и воини и стражи и наемници. Защото не ще има вече ни бран, ни престол.“

„…А в началото на новите времена Небесният Мъж и Небесната Жена ще пламнат от Любов — и в изстъпление ще се зачене нов свят.

И в лъчисти капки ще изтече великото Сърце, принесено в жъртва върху олтара на предвечната Пасха.

— Блажен ще бъде оня, които приеме тази кръв!“

„Аз, Ездра, бях жрец на Всевишния. И видях това — и словата на Бъдния Ден записах. Защото — истина, истина ви казвам — иде Денят! — Той иде вярно — и железни са стъпките му. Видение за Сетния Ден: на сетния принадлежи Сетният Ден — но горко на тогова, който остане сетен!“

Големи черни облаци като змейове се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане. На небето се срещнаха бели духове с черни и се започна между тях разпря. Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света.

А Иисус стоеше на Планината — и дванадесетмината — с Него. И приказваха те също за Бъдния Ден.

Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му.

И каза Спасителят тогава:

„Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе — и кръв на буйни потоци ще рукне.

Горко ти, Витсаидо!

Горко ти, Йерусалиме!

Море от гняв ще рукне върху ви — и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви. И ще потъмнее пред вашата участ наказанието на Адма, а Содом и Гомора ще бъдат по-честити от вас в онзи ден.

И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци — до Захария — сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“

И попита Иоканаан:

„По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството — и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят?“

И отговори Господ Иисус:

„Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви?“

А Никодим каза:

„Господи! Но ако сърцето лъже и ние сме слаби? Няма ли знамение за очите и личба за погледа?“

И отговори Иисус:

„Никодиме! Нима са по-силни очите от сърцето? Горко на крината, щом годината е безплодна!…

Но ако търсите знамение външно, не ще ви се даде друго знамение, освен знамението, че Змеят ще бъде развързан и зъбите му — извадени .“

И смутиха се при тези думи сърцата на дванадесетмината, защото не разбраха словата на Змея.

И рекоха Симон и Яков:

„Рави, кажи ни, какво е значението за Змея! Не сме нищо чули за него — и затова е смутен умът ни.“

И погледнаха Го в очите, както деца поглеждат старец, който знае всичко.

Тогава разказа Иисус на дванадесетмината притчата за Змея:

„Още в дните на Червената Земя живееше Змей и големи бяха силите му. Но Великият Владика го беше свързал с четиридесет възела, за да не вреди на людете; всеки възел бе по един мощен дух, който стягаше Змея. Тъй стоеше свързано чудовището. Знаеха исполините от Червената Земя това — и с мощни заклинания и вълшебства смогнаха да го развържат.