Николай Райнов - Богомилски легенди

А на голямата абаносова маса лежеха разтворени сирийски папируси, обсипани със странни писмена.

Защото Соломон разбираше тайните писмена на мъдрите сирийски книги…

Десницата Господня слезе над Ездра, жрец на Всевишния, и му съобщи потайни слова — и върховни тайни разбули пред очите му. И нови думи му нашъпна Духът Господен. Видя пророкът страшни неща, които ще станат след време. И лица на нови люде се вестиха пред него, невидени народи се явиха на земята, издън морето се показаха големи суши, чудновати гласове изпълниха въздуха. Чу той езици, които никой дотогава не бе говорил, и видя писмена, които ничий ум не би можал да разбере.

И тогава се изпълни с Дух Божи Ездра, та издигна глас към народите и рече им:

„Видение за Сетния Ден видях — и слова на откровение ми се казаха отгоре. — На сетния принадлежи Сетният Ден. Но гледайте — да не бъдете сетни!

…Когато се завърши делото на Колесницата, Делото на Творението започва. — А свърши ли се Делото на Творението, иде Сетният Ден: ден на гняв и буря, на небесен копнеж и небесна страст — защото тогава ще стане Бракът на Небе и Земя. Небето ще слезе много ниско до Земята — и Земята ще се издигне много високо към Небето. Тъй Небе и Земя ще се смесят. Люде и ангели ще се виждат едни други и ще говорят на нов език от знаци, и ще работят заедно, както вол и човек заедно орат земята. И небесният огън ще влезе в земните недра.

Тялото на човека ще стане тънко като светлина и много от невидимото ще виждат очите му, и нови сили ще бликнат по земята.

Помнете, че на сетния принадлежи Сетният Ден: запомнете това! — Но се пазете — да не бъдете сетни!

…Много знамения има Денят. Но няма по-силно знамение от личбата, че дотогава не ще престане да капе кръв от меча.

— Истина, истина ви казвам, братя мои; не ще престане да капе от меча кръв, додето не дойде Денят.

Денница е лицето му: — облик на левент, който се връща от кървав гроздобер — или от пир, на който се е бил с врагове. Пурпурно е лицето му, като царска одежда — и смел е погледът му, като блясък на сребърно копие. И гласът му е глас на колесници бранни, които препускат. Защото чак тогава ще се свърши страшната бран, що се води отвеки между Бялата Десница и Черната Левица — бранта за власт над земята. И тогава чак ще се реши чий да бъде светът.

Десет седалища има Денят. Десет седалища: Венец, Мъдрост, Ум, Милост, Съд, Великолепие, Тържество, Величие, Основание, Царство. Десет седалища има денят. Десет седалища — но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!

Те ще подирят седалище в Царството. И що ще намеря взорът им? — Ще видят празен престола, който е плашил векове враговете си. И змии ще видят, че се увиват около златния жезъл, и прилепи — че летят под пурпурния балдахин. И по мраморните стъпала на престолния трем те реват черногриви лъвове — и ще гризат костите на цар и велможи.

И ще кажат с горест устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!

Те ще потърсят седалище в Основанието. Ала ще намерят ли основание на земята за своята надежда? Ще видят, че в душата им е лежало основанието на всеки блян — а тази душа ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище. Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото.

И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!

Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди.

И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта.

И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!

Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня. Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта.