Николай Райнов - Източни приказки

— Видях дървото — рекъл Тимур. — Чудно дърво, наистина. Никога не съм виждал такова. Но къде са птиците? Нали ти, царю, каза, че имало и птици, които пеели по-хубаво от човек? Аз ги не виждам никъде…

Засрамил се царят, че излязъл лъжец пред силния княз, погледнал той изпод вежди царицата: разбрал, че тя е направила нещо, та е пропъдила птиците. А тя си дръпнала погледа и навела глава. Тогава князът рекъл:

— Наберете ми от плодовете на това чудно дърво! Искам да ги опитам.

Царят посегнал да откъсне един плод, но цялото дърво се разлюляло като бясно. Почнало да го шиба по ръцете, та ги дори разкървавило. Князът видял това и се засмял. Посегнала царицата, но и с нея станало същото.

Тогава княз Тимур казал:

— Честити царю, вие с царицата сте, види се, стари, та ви не бива да късате плодове. Нека ми откъсне някоя от дъщерите ви. Която ми напълни едно блюдо с плодове от тия, ще я взема за жена.

Върнал се той в двореца да чака коя от дъщерите ще му донесе блюдо с плодове. Дълго чакал, но — напразно. Защото и трите дъщери на царицата се върнали при майка си с изранени и разкървавени ръце, а тя не посмяла да каже това на гостенина.

Царят излязъл и разбрал каква е работата.

— Къде е Тимра? — запитал той жена си. — Тя ще набере. Нали всеки ден береше? Прати да я повикат, че станах за срам пред княза.

Извикали Тимра. Като дошла от воденицата, и птичките се върнали. Запели толкова силно, че князът ги чул чак от двореца и излязъл да ги послуша отблизо. Отишъл при къщицата. В това време Тимра била вътре и се обличала в царските си дрехи.

Додето князът слушал унесено птичите песни, вратата на къщицата се отворила, явила се същата хубавица, която той бил видял на поляната, набрала цяло блюдо плодове и го подала на Тимура.

— Коя си ти? — запитал я отново Тимур. — Не си ли оная, която видях на ливадата, че затъмнява слънцето със сиянието на хубостта си? Ти ли си, която се казва като мене, но името й е женско?

— Аз съм Тимра — отвърнала момата. — Същата съм, която княз Тимур срещна, отивайки на лов.

— Ние сме родени един за друг — казал весело князът. — По имената ни се познава. Ти ще станеш моя жена.

И Тимур се оженил за Тимра.

В старо време живеели двама братя. Единият бил ерген, а другият — женен, с много деца. Ергенът бил богаташ и скъперник. Жененият бил милостив, но беден. Все пак той не се оплаквал от съдбата си, понеже бил поне здрав. Ала един ден се разболял и легнал на легло. Жена му се чудела как да изхрани децата. Мъжът оздравял, само че бил много слаб: не можел още да се залови за работа.

Отишъл при брата си и му казал:

— Братко, останали сме вкъщи без кора хляб. Дай ми в заем няколко гроша, докато се посъвзема, сега не съм още за работа: сили нямам. Като спечеля, ще ти върна парите.

— Върви по дяволите! — викнал брат му. — На ленивци не помагам. Ако беше работил, щеше да имаш. А ти лежиш и се преструваш на болен. Като грабна тоягата, ще ти дам една болест. Махни се оттука!

— Моля ти се, братко, помогни ми! Вярвай, че бях наистина болен. Къде да вървя другаде да моля за помощ? Ти си ми брат.

— Къде ли? Върви по дяволите!

Сиромахът решил да отиде в гората, да насече дърва и да ги продаде. Той нямал ни кола, ни дори магаре да натовари дървата. Взел брадвата и един чувал, па тръгнал. Като отишъл в гората, седнал под едно дърво да си почине: много се изморил, па не бил и нищо хапнал.

Както седял, току се задала отдалече вихрушка. Голямо кълбо прах — като облак — летяло право към поляната. Сиромахът се скрил в хралупата на дървото. Когато облакът се приближил, от него излезли четиридесет дявола.

Човекът си помислил:

— Брат ми ме прокле да вървя по дяволите, а то излезе, че те са решили да дойдат при мене. Да ги видя какво ще правят.

И той погледнал през една дупчица на дънера. Видял дяволите, че са се спрели пред една скала наблизо. Един от тях казал:

— Чанга.

И скалата се отворила. Всички дяволи минали през отвора и се изгубили в скалата. После се чул отвътре глас:

— Чунга.

И скалата се затворила отново. Сиромахът не посмял да се измъкне от хралупата, защото се боял, че дяволите може всеки миг да излязат от скалата и да го разкъсат. Чакал ги, а те все не излизали. По едно време задрямал. Мръкнало се. Дяволите още не излизали. И човекът решил да преспи в хралупата. Когато почнало да се разсъмва, чул се от канарата глас:

— Чанга.

Дърварят се събудил. Скалата се отворила и дяволите наизлезли един по един. После рекли: