Умберто Еко - Баудолино

Като пропускал тези подробности, Баудолино започнал да пише за своите учители и за прекрасните неща, които научавал, Беатрикс била извънредно чувствителна към тези негови съобщения, които й позволявали да удовлетворява жаждата си за знания, и по няколко пъти препрочитала писмата, в които Баудолино й говорел за граматика, диалектика, реторика, както и за аритметика, геометрия, музика и астрономия. Но Баудолино се чувствал все по-подъл, защото премълчавал пред нея както това, към което го подтиквало сърцето, така и всичко останало, което вършел и което човек не може да сподели нито с майка, нито със сестра, нито с императрица, а камо ли с любима жена.

Преди всичко играели на топка, така било, но често участвали в битки с момчетата от абатство Сен Жермен или пък в свади между студенти от различен произход, например пикардци срещу нормандци, и се ругаели на латински, за да стане ясно на всеки, че го обиждат. Все неща, които никак не допадали на Главния настоятел, който изпращал своите стрелци да арестуват най-разпалените. Естествено в този момент студентите забравяли различията помежду си и се впускали заедно да се бият със стрелците.

Никой на света не бил по-продажен от стрелците на Настоятеля и ако някой студент бивал арестуван, всички трябвало да се бръкнат в кесиите, за да го отърват. Но това правело парижките забавления още по-скъпи.

На второ място, ако един студент нямал любовни похождения, ставал за смях пред другарите си. За съжаление, най-недостъпното нещо за младежите били жените. Студентки имало много малко, а и още се разказвала легендата за красивата Елоиза, заради която любовникът й останал без мъжките си атрибути, макар че едно било да си студент, като се има предвид, че студентското съсловие поначало било с лоша слава, и следователно толерирано, и друго — професор като великия и нещастен Абелар. Не можели да си позволяват и любовта срещу заплащане, защото била скъпа, тъй че се налагало да спят със слугинчето от кръчмата или с някое квартално девойче, но в квартала студентите винаги били повече от момичетата.

Освен ако не им се удавало, докато се разхождат с небрежен вид и дързък поглед по остров Сите, да прелъстят някоя дама от доброто общество. Много желани били съпругите на касапите от площад Грев, които, след почтен дългогодишен стаж в своя занаят, преставали да колят добичета, заемали се да управляват пазара на месо и се държали като важни господа. С такива съпрузи, родени сред говежди бутове и постигнали благополучие в късна възраст, жените били по-отстъпчиви пред чара на красивите студенти. Но тези дами носели разкошни дрехи, украсени с кожички, сребърни коланчета и скъпи накити, поради което било трудно от пръв поглед да бъдат отличени от луксозните проститутки, които, макар законите да го забранявали, се осмелявали да се обличат по същия начин. А това излагало студентите на неприятни недоразумения, за които после другарите им ги засипвали с подигравки.

А ако все пак студентът успеел да съблазни истинска госпожа или пък някоя девствена госпожица, рано или късно съпрузите или бащите научавали и довтасвали, готови да се бият с юмруци и дори с оръжие, стигало се до битки, на земята оставал убит или ранен, почти винаги съпругът или бащата, и пак се налагало да се бият със стрелците на Настоятеля. Баудолино не бил убил никого и винаги се държал настрани дори от юмручните схватки, но е един съпруг (и касапин) си имал голяма разправия. Пламенен в любовта, но предпазлив във военните дела, когато съпругът нахлул в спалнята, размахвайки кука за окачване на месо, нашият човек веднага направил опит да избяга през прозореца. Но докато преценявал височината преди да скочи, се забавил достатъчно, за да получи една рана на бузата, която разкрасила завинаги лицето му с белег, достоен за човек на оръжието.

От друга страна, да свалиш и девойче от простолюдието не било толкова лесно и изисквало дълго причакване (с пропускане на лекции) и цели дни дебнене от прозореца, което в крайна сметка пораждало досада. Тогава младежите зарязвали мечтите за съблазняване и се впускали в разни забави — поливали с вода минувачите, целели жените с грах, издухван през тънка цев, или направо се гаврели с учителите, които минавали отдолу, а ако те се развиквали, ги следвали на групи чак до домовете им, където започвали да хвърлят камъни по прозорците, защото нали им плащали за преподаването, значи имали някакви права.

Така Баудолино разказваше на Никита това, което бе премълчавал пред Беатрикс, а именно, че се превръщал в един от онези младежи, които независимо от това дали следвали либерални изкуства в Париж, юриспруденция в Болоня, медицина в Салерно или магически науки в Толедо, на нито едно място не се научавали на добри обноски. Никита се чудеше дали да се възмущава, смайва или забавлява. Във Византия имаше само частни училища за децата на богатски семейства, където те от най-крехка възраст учеха граматика и четяха нравствени произведения и бисерите на класическата литература. След единайсетата година учеха поезия и реторика, упражняваха се да пишат по литературните образци на древните. И колкото по-изтънчени бяха термините, които използваха, колкото по-сложни бяха синтактичните конструкции, толкова по-голяма беше вероятността да имат блестящо бъдеще в имперската администрация. После или ставаха учени в някоя обител, или се отдаваха на науки като правото или астрономията при частни учители. Но учеха сериозно, докато, както изглеждаше, в Париж студентите се занимаваха с всичко друго, само не с учене.