Умберто Еко - Баудолино

Баудолино се разсмя, но Никита не разбираше защо.

— Чак вечерта разбрахме, че сме изиграни. Поета отишъл в кръчмата, извършил грозната си сделка, напил се сам, за да напие сириеца, излязъл и бил проследен от някой, запознат с неговите планове, или от самия сириец, който, по думите на моя приятел, бил от същата раса. Тъй или иначе, бил нападнат в една тясна уличка, бил смазан от бой и се върна у дома по-пиян от Ной, цял в кърви и синини, без Сидония и без Мандилион. Искаше ми се да му хвърля един голям бой, но беше свършен човек. За втори път губеше царство. През следващите дни се наложи да го храним насила. Казвах си, че съм имал щастие да не бъда прекалено амбициозен, щом като провалът на амбициите може да накара човек да изпадне в подобно състояние. После си признавах, че и аз съм бил жертва на много неосъществени амбиции, бях погребал любимия си баща, не бях намерил царството, за което Поета мечтаеше, бях изгубил завинаги жената, която обичах… Но от всичко това бях научил, че Демиургът е създал нещата наполовина, докато Поета още вярваше, че на този свят е възможно да спечелиш някоя победа.

В началото на април нашите приятели осъзнали, че дните на Константинопол са преброени. Станали свидетели на много драматичен сблъсък между дожа Дандоло, изправен на мостика на една галера, и Мурзуфул, който го предизвиквал от брега, настоявайки латинците да напуснат неговите земи. Било ясно, че Мурзуфул бил полудял, и латинците, ако искали, можели да го глътнат на един залък. Отвъд Златния рог се виждало раздвижването в лагера на поклонниците, а по палубите на корабите трескаво сновели моряци и военни, които се готвели за атаката.

Бойди и Баудолино казали, че тъй като все пак имали малко пари, бил настъпил моментът да напуснат Константинопол, защото те вече се били нагледали на превзети градове. Борон и Киот били съгласни, но Поета поискал още няколко дни. Бил се оправил от пердаха и без съмнение имал намерение да използва още няколко часа, за да осъществи един последен удар, макар сам да не знаел какъв да бъде той. Вече имал поглед на безумец, но тъкмо с безумците не се спори. Те отстъпили, като си казали, че било достатъчно да наблюдават корабите, за да разберат кога е време да поемат пътя към къщи.

Поета не се върнал два дни и това вече било много. На сутринта в петък преди Връбница още не се бил появил, а рицарите били започнали вече да атакуват откъм морето, между Влахерна и манастира Евергет, някъде в местността, наречена Петрия, на север от Константиновите стени.

Било твърде късно да се излиза извън стените, вече обсадени от всички страни. Като проклинали своя безумен приятел, Баудолино и другите решили, че е най-добре да си останат скрити при генуезците, защото тази част на града не изглеждала заплашена. Започнали да чакат, като час по час следели новините, които пристигали от Петрия.

Корабите на поклонниците били настръхнали от обсадни машини. Мурзуфул стоял на едно хълмче зад стените с всичките си военачалници, придворни, знамена и тръбачи. Въпреки тази показност войската на императора се сражавала добре. Латинците били предприели няколко нападения, но били отблъснати и гърчолята над зъберите ликували, като показвали разголените си задници на победените, а Мурзуфул тържествувал, сякаш всичко било негово дело, и заповядал да затръбят за победа.

Изглеждало, че Дандоло и другите военачалници се били отказали да превземат града и съботата и неделята преминали спокойно, макар всички да били напрегнати. Баудолино се възползвал от това и кръстосал Константинопол нашир и длъж, за да открие Поета, но напразно.

Той се завърнал едва през нощта на неделята. Погледът му бил по-безумен отпреди, не проронил нито дума, седнал да пие и пил до сутринта.

При първите лъчи на зората кръстоносците подхванали нападенията си, които продължили през целия ден: венецианските кораби успели да закачат подвижните си стълби към няколко кули на крепостта, войниците им нахлули в нея. Точно как станало това не било ясно, изглежда, един от тях, с гигантски ръст и висок шлем, подплашил защитниците и ги обърнал в бягство, или може би друг бил слязъл на сушата, открил една зазидана тайна врата и пробил с Кирка отвор в стената. Въпреки това били отблъснати, но няколко кули попаднали в ръцете на нападателите…

Поета крачел напред-назад из стаята като звяр в клетка, очаквайки нетърпеливо сражението да завърши по един или друг начин, поглеждал Баудолино, сякаш за да му каже нещо, после се отказвал и наблюдавал навъсено движенията на другите трима. По едно време пристигнала вестта, че Мурзуфул бил избягал, изоставяйки армията си, защитниците загубили и малкото боен дух, който им бил останал, кръстоносците прехвърлили стените и не посмели да навлязат в града, защото вече се смрачавало, но подпалили най-близките къщи, за да измъкнат защитниците, които може би се криели в тях.