Умберто Еко - Баудолино

— Значи е дошло времето да измъкнем нашите глави на Кръстителя! — казал обнадежден Бойди.

— Ти, Бойди, говориш само защото имаш уста — скастрил го Поета. — Преди всичко в един град можеш да продадеш само една глава, защото после слухът ще тръгне и върви го спри. Освен това чух да се говори, че в Константинопол вече имали една и дори две глави на Предтечата. Представи си, че вече са им продали двете, а ние, ей ни, пристигаме с трета — ще ни прережат гърлата. Така че забрави за главите. Но пък, ако решим да търсим други реликви, ще загубим време. Въпросът не е да ги търсим, а да ги направим същите като тези, за които се знае, че съществуват, но никой не ги е открил. Като ходех из града, чух да говорят за пурпурната плащаница на Христос, за пръчката и стълба на мъчението, за сюнгера, напоен с оцет и жлъчка, който бил поднесен на умирающия Син Божи, макар че вече бил изсъхнал, за трънения венец, за един калъф, в който се пазел къшей от хляба, осветен на Тайната вечеря, за косми от брадата на Разпнатия, за ушитата без шевове одежда на Христа, която войниците разиграли на зарове, за дрехата на Божията майка…

— Трябва да се види кои са най-лесни за правене — замислил се Баудолино.

— Именно — съгласил се Поета. — Пръчки се намират навсякъде, а от стълба по-добре да се откажем, защото не можеш да го продадеш под тезгяха.

— Но защо да рискуваме с лъжливи копия, като после някой ще намери истинската реликва и тези, на които сме продали лъжливите, ще си поискат обратно парите? — казал много разумно Борон. — Помислете си само колко неща могат да минат за реликви. Например десетте коша от умножаването на хлябовете и рибите, ще ги намерим навсякъде, достатъчно е да ги позацапаме, та да изглеждат по-древни. Или за брадвата, с която Ной е сковал ковчега — все ще открием някоя, която нашите генуезци са изхвърлили, защото се е изтъпила.

— Не е лоша идея — казал Бойди. — Ще наобиколим гробищата и ще намерим я челюстта на свети Павел, я лявата ръка Йоан Кръстител (не главата) и така нататък, мощите на света Агата, на свети Лазар, на пророците Даниил, Самуил и Исаия, черепа на света Елена, частица от главата на апостол Филип.

— Ако ще е така — обадил се Пиперко, запален от щастливата възможност, — достатъчно е да се поровим долу и като едното нищо ще ви намеря треска от Витлеемските ясли, съвсем мъничка, за да не се разбира откъде е дошла.

— Ще направим реликви, дето никой не ги е виждал — казал Поета, — но и такива, които вече съществуват, защото за тях се говори и цената им расте от ден на ден.

За една седмица домът на генуезците се превърнал в шумна работилница. Като се спънал в талаша, Бойди открил един гвоздей от Светия кръст; Главореза, след една нощ на ужасен зъбобол, си вързал с един конец разваления резец, изтръгнал го и ето ти го зъба на света Ана, Щуреца сушал на слънцето хляб и пълнел с трохи древни кутийки, които Присмехулкото изработвал. Пиперко ги убедил да изоставят идеята за кошовете от чудото с хлябовете и рибите, защото, както казал, след едно подобно чудо тълпата навярно така ще ги е изпотрошила и разграбила, че дори император Константин не би могъл да ги възстанови. А да направят и продадат само един кош нямало да има смисъл, пък и щяло да е трудно да се продаде тайно, защото Иисус бил заситил толкова много хора, че не можело да става дума за някаква кошничка, която лесно се скрива под наметката.

— Без кошове ще минем — казал Поета, — но брадвата на Ной трябва да ми я намерите.

— Имаш я — отвърнал Пиперко и вече измъквал отнейде една брадвичка с острие, назъбено като трион, и обгорена дръжка.

След което нашите приятели са преоблекли като арменски търговци (генуезците вече били готови да финансират предприятието) и започнали да обикалят с хитра мисъл християнските кръчми и лагери, като пускали по някой намек за трудностите при намирането на съответната реликва, вдигали цената й, тъй като си били рискували живота за нея, и така нататък.

Една вечер Бойди се прибрал и разказал, че бил открил един рицар от Монферато, който щял да купи Ноевата брадва, но искал да се увери, че е истинска.

— Ами да — засмял се Баудолино, — ей сега ще отидем при Ной и ще му поискаме клетвен документ с печат.

— Стига да знае да пише — допълнил Борон.

— Той е знаел само да кърка — обадил се Бойди, — и сигурно вече е бил направил главата, когато е товарел животните в Ковчега, затова е прекалил с комарите, а пък е забравил еднорозите, та сега не се срещат по земята.