Андрей Гуляшки - Приключенията на Авакум Захов (Том 1)

Може би ще запитате — защо е трябвало Иларий да бъде върнат в България с чуждо име? Много просто! За да няма нищо общо с богатата и известна фамилия Стратеви. Синът на бежанеца Христаки е едно, а Иларий, наследникът на Стратевци — съвсем друго, нали?

Старият Стефан Стратев умира няколко месеца след Девети септември. От втората си жена той има дъщеря на име Виктория. За да отърси от себе си каквито и да било възможни подозрения, синът на Стефан Стратев се оженва за сестра си Виктория Стратева, която — не изпадайте в паника, докторе! — която всъщност не му е едноутробна сестра.

И тъй, способният и умен, и талантлив Иларий става известен геолог и дълбоко законспириран чужд разузнавач. В едно и също време той открива нови рудни находища за родината и предава родината си на вражеското разузнаване. В едно и също време той говори прехласнато за чистата любов — спомняте ли си, докторе, неговия разказ за чудната дружба между бедния даскал Методи и плетачката Мария? — и спи в едно легло като законен съпруг със сестра си Виктория…

Впрочем нека оставим психолозите да отгатнат дали това е противоречие в един характер, или майсторска игра на един изпечен артист! В случая ние се интересуваме от действията на човека, а не от лабиринта на неговата душа.

В началото на месец април Боян Ичеренски пристига в Момчилово като член на геоложка група. Той се сприятелява с учителя Методи Парашкевов — аз не твърдя, че в това приятелство той е влагал на първо време някаква корист. Но от учителя Методи Парашкевов той узнава един много интересен факт. Този факт първоначално е само предположение: бедният даскал Методи му е доверил една своя хипотеза. А именно — че в местността Змеица съществуват вероятни находки от една много ценна стратегическа руда. В шифрограмата, която Ичеренски изпраща до задграничния център, рудата е означена с атомното тегло на най-важния й химически компонент.

Както казах вече, първоначално Ичеренски е уверен, че хипотезата на учителя не почива на никакви сериозни данни. Той мисли, че това е едно вятърничаво бълнуване, наивна фантазия на един доморасъл самодеец в науката. Но на 7 август Методи му показва проба от предполагаемата руда и опитният геолог след една проверка — макар и повърхностна — констатира в пробата наличие на признаци от стратегическия елемент. Разбира се, той връща камъка на учителя с една оценка, в която няма нищо окуражаващо — оценка абсолютно песимистична. А на десети август съобщава по ефира на своите приятели, че „еди-кой си“ е открил в местността Змеица стратегическа руда. От задграничния център веднага му нареждат да направи по-задълбочени проучвания и да потвърди отново и по-аргументирано наличието на стратегическия елемент.

На двадесети август през нощта Боян Ичеренски отива в местността Змеица и включва своя радиометър в ултракъсовълновата си тайна радиостанция. Тази станция, докторе, която сега има честта да лежи върху вашата маса! И радиометърът започва да предава в звукови сигнали излъчванията на скритата под земята руда. Хората от задграничния център са смутени: те заповядват на своя агент да направи всичко възможно, за да потули откритието.

Но как да се потули? Боян Ичеренски може да убие учителя, но като опитен агент той съзнава, че всяко загадъчно убийство в района на границата влече след себе си най-неприятни последици. Никой не знае докъде ще стигне следствието и дали то няма да опре в края на краищата и до самия него — агента на задграничния център!

И така, опитният разузнавач, когото са обучавали най-големите специалисти в международното разузнаване, решава да убие жертвата си вместо с куршум — с шантаж. Започва да обмисля всевъзможни ходове, но един непредвиден момент ускорява събитията. Даскалът съобщава на приятеля си, че има намерение да прескочи в най-близки дни до София, за да предаде пробата си на лабораторен анализ.

Време за губене няма! На двадесет и първи август Боян Ичеренски заповядва на съучастника си Кузман Наумов да купи от плетачката Мария едни вълнени ръкавици, а посредством жена си или друг човек се снабдява от Пловдив или от Смолян с шишенце хлороформ. Същата вечер той кани учителя в къщи си, за да водят насаме „важен разговор“ за рудата. И през време на тоя важен разговор Ичеренски черпи госта си с вино, а после отново го черпи, но с друго вино, в което предварително е налял някакъв упойващ разтвор. Бедният даскал блажено заспива и докато спи, Ичеренски снема отпечатъци от пръстите му върху едно свое прозоречно стъкло. Малко време след това Ичеренски го събужда и засраменият даскал бърза да се прибере у дома си.