Лео Таксил - Забавна Библия

— Е, говорих. Та що от това?

— А не са ли те истински кладенци на премъдрост, как мислиш?

— Разбира се.

— Ето ти на, та нали тъкмо академиците са безсмъртни 14.

Този довод разколебава Адам. Неговата съпруга захваща гальовно, но упорито да настоява.

— Е, за мое удоволствие, скъпи мой, хапни си ябълка! Когато хапнеш, ние двамата ще бъдем като богове.

— Като богове ли?

— Не разпитвай! Така каза змията.

Адам се решава. Наистина, щом като змията казва…

— Добре, давай ябълката.

Той жадно отхапва. Две минути минават в мълчание; чува се бръмченето на мухите. Изведнъж Адам надава вик: в него е влязло познанието.

— Триста дяволи! — изругава той. — Ние сме голи като червеи! Що за безобразие!

Жената плесва ръце: — Аз дори нямам превръзка. Ах, колко е срамно!

— Да се облечем, да се облечем, по-скоро да се облечем…

… „Тогава се отвориха очите на двамата и разбраха, че са голи, па съшиха смокинови листи и си направиха препасници“ ( Битие, гл. 3, ст. 7 ).

Забележете, че първият човешки костюм не е бил от лозови листа: заслугата да се отглежда лозата се паднала, според Библията, по-късно на патриарха Ной.

Облечени, съпрузите се оглеждат един друг.

— Това не е много лошо — забелязва мъжът.

— Наистина смокиновият лист ми отива много. Тези дрехи са може би прашнички, не са ги отупвали, откак бог е насадил дърветата. Вземи четката, Адаме!

Обаче радостта им не трае дълго.

„И чуха гласа на господа бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на господа бога между райските дървета“ ( Битие, гл. 3, ст. 8 ).

Библейският бог, както се вижда още един път, е напълно телесно същество: той се разхожда, разговаря като човек. Книгата „Битие“ представя своя бог точно както го представят и езическите легенди. Разните народи в древността са имали действително една и съща представа за боговете — считали са ги за човекоподобни същества.

Критиците питат в какъв вид бог се е явявал на Адам, а после и на всички онези, с които лично е разговарял. Църковниците твърдят, че той е имал човешки образ и че иначе не би могло и да бъде, щом като той е създал човека „по образ и подобие свое“. Тогава по какво се отличава староеврейската представа за бога от другите религии, които проповедниците на християнството клеймят с названието езически? Древните римляни, приели вярванията на гърците, не са си представяли боговете другояче освен като хора. Това ни кара да мислим, че не бог е създал хората по свой образ и подобие, а човекът по свое подобие си е измислил боговете. Няма впрочем да настояваме, защото ако се заразим от такова схващане, ще си осигурим място в геената огнена. Ще припомним само остроумната забележка на един философ: ако котките имаха свой бог, те биха го създали като мишеловец.

Подробностите като тази разходка на бога из Едемската градина съвсем очевидно сочат, че тук не може да става и дума за някаква мистична алегория: цялото повествование е издържано в съвсем реалистичен стил.

„И извика господ бог на Адама и му рече: (Адаме.) де си?“ ( Битие, гл. 3, ст. 9 ).

Горкичкият господин Адам, той е смутен и жалък; а и жена му е загубила своята закачливост. Те се мъчат да се скрият, да се сгушат. Но нищо не излиза: как ще се скриеш от всевиждащото око? Напразно се мъчат те, нещастните, да се скрият от очите на „всевиждащия“! Зад тях, отстрани — навред гърми божият зов като глас на властен и строг господар, канещ се да накаже непослушните си роби. Нищо не може да се направи — пипнати са, трябва да си признаят вината. Навели глави, те молят за прошка.

„Той каза: чух гласа ти в рая и ме достраша, защото аз съм гол, и се скрих“ ( Битие, гл. 3, ст. 10 ).

Ето ги пред господаря, пред бога, който знае бъдещето, който е предвидил случката със змията и ябълката и който се сърди, като че ли за нищо не се е досещал и като че ли всичко е станало не по неговата всемогъща воля. В своето смущение Адам и Ева не помислили за това. Те се държали като палави деца.

— Аз не почнах пръв, тя беше. Вече няма да правим така. Ей богу, няма вече!

„И рече (бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? Адам отговори: жената, която ми даде ти, тя ми даде от дървото и аз ядох“ ( Битие, гл. 3, ст. 11–12 ).

Адам, както изглежда, доста на място упреква бог за неговото всезнание:

— Та ти, моят бог, ми даде жена. Нима не си знаел кого ми даваш за спътник в живота?

„Тогава господ бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти и аз ядох“ ( Битие, гл. 3, ст. 13 ).