Лео Таксил - Забавна Библия

Ние се приближаваме до едно изумително приключение, което — уви! — слага край на благоденствието на Адам и неговата съпруга.

„И направи господ бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване на добро и зло“ ( Битие, гл. 2, ст. 9 ). „И заповяда господ бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, без друго ще умреш“ ( Битие, гл. 2, ст. 16–17 ).

Полезно е преди всичко да отбележим, че за религиозно възпитание има много учебни ръководства, наричани „свещена история“. В тези книги се отминават с мълчание неудобните места от Библията. Така например на вярващите обикновено се говори само за „дървото за познаване добро и зло“. След малко ще видим защо църковниците не казват нито дума за „дървото на живота“. Ще цитираме стих 22 от трета глава, обикновено пропускан в книгите за лековерни люде.

Но засега ще разгледаме само плода, който е станал причина за падението на човека. Ще припомним, че по повод на това чудотворно дърво император Юлиан Философ 12, чиято памет е толкова омразна на църковниците, е направил няколко забележки.

„Струва ни се — пише той, — че господ бог, напротив, е трябвало да заповяда на човека, негово творение, да яде колкото е възможно повече плодове от «дървото за познаване добро и зло», защото щом веднъж бог му е дал глава, която мисли, трябвало е да го учи, и още повече налагало се е да го накара да познава доброто и злото, за да може да изпълнява добре задълженията си. Забраната е била безсмислена и жестока. Стократно по-лоша, отколкото ако бог беше дал на човека стомах, който не може да приема храна.“

Друго съображение, което веднага се натрапва, е, че господ бог очевидно е имал задна мисъл и в края на краищата е бил доволен от падението на човека. Изобщо Адам е имал право да му каже:

— Скъпи ми бащице боже! Ако не се лъжа, добро е това, което е нравствено хубаво, което ви се харесва; а зло — обратно, е това, което е лошо и което не ви се харесва. Така ли е, или не е така?

— Съвсем вярно, синчето ми — би отговорил „създателят“.

— В такъв случай — би могъл да продължи Адам — позволете ми да науча какво е зло, за да мога да го избягвам. Иначе защо е тук това дърво, щом като не бива да го докосвам?

Вместо бога обаче отговарят онези, които се прикриват с неговото име.

— Бог — казват те — е поставил на изпитание зараждащото се човечество. Той е искал да види дали Адам ще му се подчинява, когато поиска от него едно незначително лишение.

Но и това твърдение се опровергава лесно. Според богословските умувания бог е всезнаещ — той знае и бъдещето. Тогава той е трябвало да предвиди какво ще се случи. Та нали нищо не става без неговата воля. Значи бог сам е искал създадените от него хора да съгрешат — това не подлежи на никакво съмнение.

По-нататък цялата тази история се обръща наистина срещу бога. Ето какво казва книгата „Битие“:

„Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които господ бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза бог да не ядете от никое дърво в рая?

Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем. Само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.

Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; но бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.

Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той“ ( Битие, гл. 3, ст. 1–6 ).

Най-поразителното в този разказ е, че думите на „змията“, разговорът й с жената, дори самият факт, че „змията“ говори с езика на прародителите, не са представени от автора като нещо свръхестествено, като чудо, нито дори като алегория. Книгата „Битие“ съвсем естествено си представя „змията“ само като змия. Това влечуго, пълно с хитрости и съблазън, става изкусител на жената, обяснява й се с лекота, на която би завидял всеки женкар, който има намерение да използва доверчивостта на някоя добродушна наивница.

Змията е толкова натуралистично описана в Библията, че християнските богослови, като сметнали за неправдоподобна тази версия, намерили за нужно да внесат в библейската приказка своя поправка. Тази поправка обаче изменя всичко, което е изложено в книгата „Битие“ по този повод, и се намира в пълно противоречие с Библията. Според тази поправка, колкото хитра, толкова и благочестива, самият дявол бил взел образа на змия и съблазнил жената на Адама. Тъй извъртели работата богословите, така учат те и сега.