Лео Таксил - Забавна Библия

Това тълкование е мошеническа фалшификация на книгата „Битие“. Първо, нито една дума от текста на оригинала не дава повод за такова тълкуване. Второ, между различните автори на старозаветната книга Библия има само двама, които споменават за дявола: авторът на Книгата на Иов, според когото в един прекрасен ден дяволът започнал да спори с бога в небесата, а също и авторът на Книгата на Товит, който говори за беса Асмодей, влюбен в някоя си Сара: той удушил един след друг седемте мъже, за които последователно се била женила тя. Обаче тези две книги се появяват съвсем в края на Библията и нито в тях, нито в някои други има и думица за Сатаната Луцифер — дявола, когото църковниците изваждат всеки път, когато им потрябва да придадат по-голяма острота и увлекателност на религиозните легенди. В Библията никъде не се среща попската приказка за Сатаната, въстанал срещу бога и победен от архангел Михаил. Това, както впрочем и всичко, което се отнася до дявола, е било измислено много по-късно, след като отдавна вече са били съставени старозаветните книги на Библията 13.

От друга страна, някои шеговити коментатори, философи скептици, като търсели малко лекомислена символика, превърнали знаменитото „дърво за познаване добро и зло“ в ябълка; те предположили, че целият този епизод има за цел да разкаже, че госпожа Адам, която още не познавала любовта, получила първия урок за нея от дявола съблазнител, превърнал се за този случай в змия.

Колкото и забавна да е тази шега, която впрочем съвсем не е по-лоша от благочестивите тълкования, и нея също трябва да изоставим, както и текста, подправен от църковниците. Ние сме длъжни да приемаме Библията такава, каквато е. В епизода, с който ние се занимаваме в тази минута, е вмъкнато животното, наричано змия, а не някакъв си дявол. Що се отнася до любовните намеци, приписвани на „змията“ съблазнител, в този текст на книгата „Битие“ те съвсем липсват.

Змия, истинска змия е описана тук. Авторът вижда това животно с очите на вярващите от различните религии. В древността змията се считала за много хитро животно, много умно и злобно. Някои африкански племена са й се покланяли.

От друга страна, сблъскването с говорещи „змии“ е твърде разпространено в източната литература: всички митологии, разцъфнали в Азия, са пълни с говорещи животни. У халдейците например рибата Оанес всеки ден подавала глава из водите на Ефрат и в продължение на дълги часове държала проповеди на народа, струпал се на брега. Тя давала разни съвети и учела хората да пеят песни и да обработват земята.

Съвсем не е било нужно в библейската „змия“ да се вселява дявол. Защото тя съвсем не е била толкова хитра, колкото се опитва да я представи книгата „Битие“. Разказът за „змията“ се отличава с необикновена наивност и е явно противоречив. Така например, пита се, какво е имала предвид змията под думите „ще бъдете като богове“? Този израз, говорещ за многобожие, се среща не само в това място на книгата „Битие“; по-нататък ще видим, че дори и юдейският бог Яхве в своите речи съвсем не счита себе си за единствен бог. Християнските тълкуватели, поставени на тясно от тези думи на змията, твърдят, че под думата „богове“ влечугото е имало предвид ангелите. Възразяват им, че змията не е можела да знае за ангелите. Но всъщност по тази същата причина тя не е можела да знае и за „боговете“. Наивността и противоречивите бъркотии са постоянна особеност на Библията.

Не, тази змия не е толкова хитра. Нейните съвети са доста непълни. Змията, ако е била достатъчно умна, е трябвало да каже на жената:

— Вкуси от забранения плод, а след това веднага, в същата минута, вкуси от дървото на живота, което не ти е забранено.

Ами бог? Не е ли той първопричина за изкушението? Защо е дал на змията дар слово? Без него змията никога не би могла да разговаря с жената.

Библията не предава думите, с които госпожа Адам е убедила своя мъж да вкуси заедно с нея от забранения плод. Ще се опитаме да запълним този пропуск.

Представете си първата жена, чието любопитство е възбудено от змията. Тя се приближава до „дървото на познанието“, намиращо се в средата на градината, близо до „дървото на живота“. Дълго и не без колебание тя го разглежда.

— Не е толкова красива — казва си тя — змията, която преди малко се беше лепнала до мен. Но което е право, няма лоши маниери и говори хубаво. Струва ми се, че може да се последват нейните съвети, защото, ей богу, много е глупаво нищо да не знаеш. Ние с Адам живеем като пуяци, а можем да бъдем като богове. Съблазнителен плод! Няма по-хубав от него в цялата градина. Обаче ще бъде много тъжно, ако змията ме е измамила. Животът е толкова приятен. Много ми се ще да си хапна ябълка, но ако трябва после да умра от това? Това вече ще бъде много по-лошо.