Лео Таксил - Забавна Библия

Веднага старецът ще наложи наказание. Той работи системно: който пръв е започнал, той първи ще си изпати. Пази се!

„И рече господ бог на змията: задето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си. И ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“ ( Битие, гл. 3, ст. 14–15 ).

"И чуха гласа на господа бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на господа бога между райските дървета. И извика господ бог на Адама и му рече: (Адаме) де си?" (Битие, гл. 3, ст. 8–9).

Наказанието, отсъдено на змията, ясно доказва, че богословите лъжат безогледно, когато в манията си навсякъде да виждат дявола му приписват изкушението на жената. Ако беше виновен сатаната, бог, разбира се, би наказал него, а не змията.

Обаче наказанието за изкушението постига единствено и изключително змията, като животно, като полски „звяр“. Може да се смята, че този зъл съветник е имал някога си нозе, че бог му е отнел тези нозе и го е накарал да пълзи. Това наказание щеше да бъде във висша степен несправедливо, ако змията не е имала лична вина в тази работа.

Предположете, че един прекрасен ден някакъв мошеник се предреши като обикновен човек, например като местен църковник, и под неговия образ извърши някакви мошеничества. Какво ще стане, ако го открият, разобличат и заведат в съда? Ще осъди ли съдът църковника? Разбира се, не. Съдът ще накаже истинския виновник. Това е ясно!

Тъй че богословите ще направят добре, ако се откажат от своята приказка за дявола съблазнител на първата жена: това не търпи критика. Ако пък искат да запазят тази приказка, те трябва да признаят, че бог не е видял в тази история козните на дявола, видял е само змията и съвсем неоснователно е лишил нея, невинната, от нозе.

Ако е вярно, че хората изпитват погнуса от змията ако е вярно, че като я срещнат, се мъчат да сплескат главата на змията, а тя се мъчи да ги хапе по краката, то, обратното, има един пункт в наказанието, което змиите не изпълняват: те не се хранят с прах. Това наказание никога не е било изпълнено. Остава само да се предполага, че бог е приложил тук „условна присъда“. Учудващо е, че Библията е забравила да отбележи това.

И още един въпрос: каква змия е играла ролята на съблазнител? Смокът? Боата? Очиларката? Гърмящата змия? Пепелянката ли? Видовете змии са многобройни.

Да предположим, че госпожа Адам е била подучена от смок; да предположим дори, че е справедливо наказанието, наложено на смока, да се приложи към цялото му потомство и в бъдеще всички смокове да са без нозе за изкупление вината на техния прародител? Та нали ако жената не бе успяла да въвлече мъжа в греха на непослушанието, щеше да бъде наказана само тя единствена. Не е ли истина? Клетите змии! Съгрешил един смок, а ето че водната змия, питонът, кроталът, кобрата и много-много други породи загубили нозете си и пълзят по корем, без да се държи сметка за явната им невинност!

„На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе“ ( Битие, гл. 3, ст. 16 ).

Всички коментатори единодушно твърдят, че наказанието се отнася не само до госпожа Адам, но и до всички жени до свършека на света. Без да се спираме на въпроса, колко несправедливо и глупаво е това от страна на бога, ние трябва да отбележим преди всичко, че ако първата жена би съумяла да устои на подшушванията на змията, тя очевидно не би раждала в мъки. Преди този ден тя, изглежда, е била устроена съвсем другояче в сравнение с времето на своите първи раждания. Следователно в един миг, т.е. в момента на произнасяне на присъдата, бог е преправил из основи целия организъм на жената. Ето ти наистина пръст божи!

Трябва след това да се отбележи, че въпреки всемогъществото си бог не е успял да приложи в живота наказанието, на което е подложил целия женски род: твърде много жени раждат без болки. На второ място, колко много са жените, които не само че не се подчиняват на мъжете си, но ги водят за носа и ги държат в страх! Тяхното име е легион!

„А на Адама рече: задето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казвах: не яж от него — проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ ( Битие, гл. 3, ст. 17–19 ).