По онова време, докато Свип живееше при обущаря, винаги ми се струваше, че е грозно и зло куче. Беше страшно мръсен и рошав и все ръмжеше и лаеше. Сега намирам, че Свип е добър и хубав. Уле го направи добър. Самият Уле също е много добричък.
Веднъж, когато Уле отишъл с обущата си при обущаря и Свип, както обикновено, се хвърлил да лае и сякаш искал да го ухапе, Уле спрял и почнал да му говори, и му казал, че е добро куче и не бива да лае така. Разбира се, стоял настрана, за да не може Свип да стигне до него. Свип изглеждал злобен както обикновено и съвсем не се държал като добро куче.
Когато Уле отишъл да си вземе обущата, носел един кокал с месо за Свип. Свип лаел и ръмжал, но бил толкова гладен, че веднага заръфал кокала. През цялото време, докато Свип ядял, Уле стоял малко встрани и му повтарял, че е хубаво и добро куче.
Както обикновено, Уле трябвало да ходи много пъти да си иска обущата, защото все не били готови. И всеки път носел някаква вкусотия за Свип. И, не щеш ли, един ден Свип не ръмжал вече срещу него, а залаял така, както лаят кучетата, когато видят някого, когото обичат. Тогава Уле отишъл при Свип и го погалил и Свип го близнал по ръката.
Няколко дни по-късно обущарят паднал и си изкълчил крака. Изобщо не го било грижа дали Свип има какво да яде. На Уле му станало страшно мъчно за Свип, та влязъл при Добриак и го попитал дали бива да се грижи за Свип, докато Добриак го боли крака. Как е посмял?! Но Добриак казал:
— Ха, тая няма да я бъде! Само да се доближиш до него и ще те захапе за гушата.
Обаче Уле отишъл при Свип и го погалил, а обущарят стоял до прозореца и гледал. Тогава казал, че Уле може да се грижи известно време за Свип, след като самият той не бил в състояние да го прави.
Уле изчистил колибата на Свип, постлал му чисто сено, измил му купичката за вода и я напълнил с прясна, и го нахранил богато. После го повел на дълга разходка чак до село Шумотевица и Свип скачал и квичал от радост, защото толкова дълго бил стоял вързан и му било страшно омръзнало. Всеки ден, докато Добриак го болеше кракът, Уле отиваше да вземе Свип и тичаше с него из полята. Ние също тичахме с него, но Свип обичаше най-много Уле и никой друг не биваше да държи каишката, защото Свип почваше да ръмжи.
Но щом кракът му се оправил, обущарят казал на Уле:
— Сега край на щуротиите. Тоя пес е пазач и трябва да си стои в колибата.
Свип мислел, че ще ходи на разходка с Уле както обикновено и почнал да скача и да квичи. Но когато Уле си тръгнал без него, Свип взел да скимти и бил ужасно тъжен, каза Уле. Много дни наред Уле също беше тъжен и в края на краищата татко му не можел повече да го гледа толкова тъжен, та отишъл при Добриак и купил Свип за Уле. Всички деца от село Шумотевица отидохме при Уле да гледаме как ще изкъпе Свип в тяхната перална барака. И ние помагахме мъничко. След като Свип беше изкъпан, избърсан и сресан, сякаш стана друго куче.
Сега никога не е зъл и няма нужда да ходи на каишка. Нощем спи под леглото на Уле и когато всички ние, децата от село Шумотевица, се връщаме от училище, Свип посреща Уле насред път и му носи чантата. Обаче никога не приближава до къщата на Добриак. Сигурно го е страх, че Добриак може да излезе и да го вземе обратно.
Хубаво е да си имаш собствено животно, но да си имаш дядо също е добре
Хубаво е да си имаш животно, което да е само твое собствено. И аз бих искала да си имам куче, но нямам. В село Шумотевица имаме толкова много животни! Коне, крави и телета, прасета и овце. Освен това мама има страшно много кокошки. Хората казват, че това било Пилчарника на село Шумотевица, и мама разпраща яйца във всички посоки на хора, които искат да гледат пилета. Един от нашите коне, който се казва Аякс, е мой. Но все пак не е истински, истински мой по същия начин, както Свип е на Уле. Обаче имам зайчета и те са истински мои. Живеят в един кафез, който татко им направи, и всеки ден трябва да ходя да им давам трева и листа от глухарче. Зимно време пренасям кафеза в обора. Те раждат толкова много малки и аз продадох повечето на Бусе и Уле. Бусе гледаше зайци по едно време, но му омръзнаха, защото на него всичко му омръзва, освен птичите яйца.
В нашата градина има едно старо дърво, което наричаме „Совиното дърво“, защото в него живеят сови. Веднъж Бусе се покатери на совиното дърво и си взе едно яйце от совите. В гнездото имаше четири яйца, та на совите все пак им останаха три. Бусе изпразни яйцето и го сложи в скрина при другите си яйца. Но след това реши да направи номер на мама сова. Изкатери се пак до гнездото и сложи вътре едно кокоше яйце вместо другото. Чудна работа, че мама сова не забеляза разликата! Наистина не забеляза. Продължи да мъти яйцата и един ден в гнездото лежаха три совички и едно пиленце. Колко ли ще се е изненадала мама сова като е видяла, че едно от нейните дечица прилича досущ на жълта топчица! Бусе се изплаши, че пиленцето няма да се хареса на мама сова, и го извади оттам.
Читать дальше