Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

— Сега и ние имаме чудесен изглед — каза Бусе и почна да се смее и да се пляска по коленете. Моника също се засмя. Ласе избяга в пералната барака и застана под една чешма да се измие. После се върна съвършено мокър, но наперен както преди. Изцеди водата от косата си, погледна Моника и каза:

— Какво ли не прави човек, за да забавлява хората!

Мама го накара да влезе вкъщи и да облече сухи дрехи, но той бързо се върна. После и момчетата говориха с Моника. Е, не Уле, разбира се, защото той просто не говори с хора, които не познава. Обаче изведнъж попита Моника:

— Искаш ли да видиш моята сестричка?

И изтича до тях да донесе Шещин. Шещин е само на годинка и половина. Уле страшно много я обича. И то не е никак чудно, защото Шещин е много сладка и Уле си няма брат, нито друга сестра, освен нея. Уле я сложи в скута на Моника и Шещин я задърпа за косата, та чак й отскубна едно кичурче. Но Моника не се разсърди. Сигурно знаеше, че малките деца винаги правят така.

Аз пък гледах брошката на Моника и изведнъж казах:

— Каква хубава брошка имаш.

— Искаш ли я? — попита Моника.

Но аз не исках. Или по-точно — не затова казах, че брошката е хубава.

Обаче Моника свали брошката и я сложи в ръката ми. И майка й също каза да я взема. Въпреки че моята майка каза:

— Не, така не може…!

Все пак, получих брошката. Тя е покрита с малки червени мъниста и е най-хубавата брошка, която съм виждала. Сега е моя. Държа я в една кутийка в скрина си.

Малко по-късно Брита и Ана се върнаха от Голямо село. И като видяха автомобила на пътя, ококориха очи колкото чинии! В Шумотевица много рядко идват автомобили, защото пътят свършва тук. Освен това той е тесен и много криволичи. Брита и Ана застанаха до оградата и не посмяха да влязат при нас, защото мама и майката на Моника седяха в градината и пиеха сок, а ние говорехме с Моника. Обаче аз им извиках:

— Какво стоите и зяпате? Не сте ли виждали хора?

Тогава те влязоха, поздравиха Моника и тя каза:

— Колко деца сте в това село?

— Шест и половина — отговори Ласе. Защото смяташе, че Шещин е толкова малка, че не може да се брои за цяло дете. Но Уле се ядоса и викна:

— Половината си ти!

Разказахме на Моника, че Брита и Ана живеят в Северната, а Ласе, Бусе и аз — в Средната, пък Уле и Шещин — в Южната.

— И аз бих искала да живея тук — рече Моника.

След като си изпи сока, майката на Моника седна в автомобила, и тогава Моника също трябваше да си тръгне, разбира се. Майка й погледна още веднъж изгледа и каза:

— Не ви ли е доста скучно и еднообразно, като живеете така нависоко в гората?

А мама й отговори:

— Имаме толкова много работа, че не успяваме да мислим за това.

Майката на Моника ми се стори малко глупава, задето каза това. Изобщо не ни е скучно и еднообразно. Според мен на всички ни е много весело в село Шумотевица.

След това автомобилът замина, а Моника ни махаше, докато я виждахме.

Мисля, че никога вече няма да видим Моника. Остана само брошката. Отвреме навреме я давам за малко на Брита и Ана.

После изтичахме горе при дядо, който живее в едната мансарда в Северната. Той е дядо на Брита и Ана и е почти сляп. Но много обича да узнава всичко, което става в село Шумотевица, та сега трябваше да му разкажем за автомобила и за Моника. Дядо казва, че ако не бяхме ние децата, никога нямаше да узнае нещо. Защото големите хора в Шумотевица просто нямат време да говорят с него.

Разказахме му всичко от начало до край. Разпитваше много за автомобила и Бусе му описа всяка дреболия. Дадох на дядо да подържи брошката ми в ръката си. Обясних му, че е покрита с малки червени мъниста, и тогава дядо каза, че я вижда вътре в главата си и че брошката е красива. След това му разправих за това, дето го каза майката на Моника, че може би ни е скучно и еднообразно в село Шумотевица, а дядо рече:

— Ох-ох, да-да, колко са глупави някои хора!

Дядо мисли точно като мен — че в село Шумотевица винаги е весело.

Най-весело е може би напролет. Ана и аз все опитваме да решим кога всъщност е най-весело. Ана смята, че е най-весело през лятото, аз пък мисля, че е най-весело през пролетта. И по Коледа, разбира се, с това и Ана е съгласна.

Сега ще ви разкажа нещо, което се случи тази пролет. Тук в Шумотевица гледаме страшно много овце и те всяка пролет си имат агънца. Агънцата са най-сладкото нещо на света. По-сладки са от котета или палета, или прасенца. Струва ми се, че са почти по-сладки и от Шещин, но не смея да го кажа, за да не чуе Уле.