Борис Акунин - Любовник на смъртта

Скорик изстена от тази сума, настоя да минат от петаче на копейка.

На втори септември снесе, тоест заплати четири рубли и трийсет и пет копейки.

На трети септември три и дванайсет.

До четвърти септември вече се беше ощракал, тоест беше посвикнал и плати само рубла и десет, а на пети септември се ограничи до деветдесет копейки.

Тогава реши, че като за Ванка е предостатъчно и е време да потегля. Сега вече можеше с безподобна лекота пет и дори десет минути да лее мислите си гладко, защото за щастие имаше силна памет.

Според светския етикет трябваше първо да прати писмо на съдията Кувшинников по пощата: така и така, желая да посетя с визита Ваша милост с цел среща с любимия ми по-малък брат Ванятка. Но търпението му се изчерпа.

Рано сутринта отиде при дантист да му сложи златен зъб, а Жорж изпрати в Топли станове да предупреди, че по пладне, ако негова милост не възразява, ще го посети и лично Семьон Трифонович Скориков, заможен ангросист, с роднинска визита, така да се каже. Жорж навлече студентска куртка, изкупи фуражката си от заложната къща и потегли.

Сенка се чувстваше изключително нервно (тоест направо му се беше дръпнало лайното). Ами ако съдията каже: за какъв дявол му е на осиновеното ми момче такава помиярска рода.

Обаче извади късмет. Жорж се върна важен-важен и съобщи: поканата е за три. Значи не е за обяд, договеди се Сенка, но не се обиди, а напротив, зарадва се, защото още не боравеше твърде изкусно с ножовете и малко трудно различаваше вилиците за месо, риба и салата.

В книгата пишеше: „При посещение при деца непременно им занесете подарък бонбони в бонбониера“, и Скорик не изцицийства, тоест не му се посвиди и купи на „Мясницка“ в „Дома на Перлов“ най-хубавата тенекиена кутия с шоколади във вид на приказния кон вихрогон.

Спазари за петарка лачен кабриолет, но понеже от нерви тръгна много по-рано, отначало повървя пеша, а каляската го следваше.

Мъчеше се да крачи според както беше написано в учебника: „Добре възпитаният изискан човек личи на улицата. Походката му винаги е спокойна и равномерна, стъпката му е уверена. Той върви направо, не се оглежда, само от време на време спира за миг пред магазините, обикновено се движи отдясно на пътя и не гледа нито надолу, нито нагоре, а направо и няколко крачки напред.“

Така мина по „Мясницка“, „Лубянка“, „Театрални“. А когато вратът му се схвана от гледане направо, се качи на кабриолета.

До Конковските ябълкови градини караха бавно, а точно преди Топли станове пътникът нареди на кочияша да засили конете, та да пристигнат пред къщата на съдията с бързина и шик.

Най-изискано влезе в къщата, каза „бонжур“ и леко се поклони.

Съдията отговори: „Здравей, Семьон Скориков“, и го покани да седне.

Сенка седна скромно, учтиво. Както е редно в началото на посещението, свали само дясната ръкавица и остави шапката си на пода без салфетка. Чак после, след като благополучно се справи с всичко, огледа добре съдията.

А той беше остарял, Иполит Иванович, отблизо доста личеше. Мустакът му във формата на подкова съвсем беше побелял. Но взорът му си беше същият: черен, проницателен.

Покойният им татко казваше за съдията Кувшинников, че от него по-умен човек няма на света, затова, като погледна в строгите очи на Иполит Иванич, Сенка реши, няма да робува на светската етикеция, а ще се държи искрено учтиво, както се беше научил не от книжката и не от Жорж, а от една особа (за нея по-нататък, няма нужда всичко да се струпва накуп).

Тази особа казваше, че истинската учтивост не е в любезните думи, а в искреното уважение: уважавай всекиго колкото можеш, докато човекът не ти демонстрира, че не заслужава уважението ти.

Сенка дълго премисля това странно мнение и накрая си го изясни така: по-добре да предразположиш лош човек, отколкото да засегнеш добрия, нали така?

Та и със съдията не подхвана светски приказки за приятното хладно време, а каза съвсем честно с лек поклон:

— Благодаря, че отглеждате брат ми, сирака, като свой син и за нищо не му натяквате. А още по-голяма ще е благодарността Христова.

Съдията също леко се поклони и отговори, че няма защо, че със съпругата си са радостни и щастливи с Ваня на стари години. Той е жизнерадостно момче, с нежно сърце и големи способности.

Чудесно. Помълчаха.

Сенка се чудеше как да завърти разговора в смисъл дали не би могло да види брат си. От напрежение чак подсмръкна, но веднага си спомни, че „шумното вдишване на носната секреция е абсолютно недопустимо, когато сме в общество“, и бързо извади кърпа да си издуха носа.