Борис Акунин: Извънкласно четене

Той излезе през портала на имението и прибра в багажника на волгата евтиното куфарче с ярките етикети.

В колата свиреше музика. Мира седеше свита в ъгъла и гледаше Николас с широко отворени очи.

— Какво, просто ви дадоха нещата и край ли? — попита тя със страх.

— Да тръгваме — рече той на шофьора и се извърна, защото не му стигаше кураж да я гледа в лицето. — Там е само Инга. Даде ми ги и дори не ме попита за какво са ми твоите неща. Каза, че на Мират ще му е тежко да ги гледа… Тя си мисли, че са те убили.

„С летящо килимче край дъгата летим, а вий особняци, там нейде пълзите“ — пееше радиото. Добре че беше силно, шофьорът нямаше защо да слуша за какво си говорят.

— А… той? Той къде е?

— Заминал е за химкомбината — поизкашля се и отговори Фандорин.

Настана мълчание. Може би след около пет минути Миранда каза с неестествено спокоен тон, сякаш се опитваше да си изясни условието на задача:

— Значи така. Първо си нямах никого. После се сдобих с татко. После се оказа, че баща ми е гнусен изрод, който е разменил дъщеря си за един шибан химкомбинат.

— „Шибан“ е неприлична дума, по-лоша от псувня — каза Николас, защото още не беше решил трябва ли да казва на момичето истината.

Погледна го внимателно, видя трескаво блестящите му сухи очи и разбра, че трябва.

— Той безспорно е изрод, но все пак не чак дотам, че да размени собствената си дъщеря за контролен пакет акции. Куценко не ти е баща.

— Какъв е тогава? — е все същия безразличен глас попита тя.

— Той е… шахматист, това е. — И като се попремести по-близо до своята възпитаничка, Фандорин й обясни смисъла на разработения от Мират Виленович гамбит с коня, в който на Мира е отредена ролята на жертвена пешка.

Колкото и да е странно, зловещият разказ подейства на пешката по оживителен начин. Помъртвялото лице на момичето отначало стана нормално на цвят, после поруменя, а накрая пламна в ярки петна. Веждите се свъсиха, ясното чело се намръщи, а очите загледаха без капка тъга.

— Значи така ще постъпва с мен! Леле, какъв гад! — възкликна тя и стисна юмруци.

— И измамник — накриво се усмихна Фандорин. — Само че знаеш ли, той с теб не е постъпил по най-лошия начин. Известна ли ти е историята как е спечелил любовта на Инга?

— Да, тя ми я разказа. Една вечер бяхме двете, тя се понапи и ми я разправи. Обясни ми какво нещо е голямата любов.

Николас потръпна:

— Според мен прекалено голяма. Сигурен съм, че това също е било шахматна партия. Ход с дамата. Не му е стигнало… да влезе в отношения е нея. Изглежда, че тя наистина е била мечтата на живота му, но той е искал да притежава не само тялото, но и душата й. Много е трудно, почти невъзможно е да накараш някого да те обикне. Но Куценко е вълшебник и го е постигнал. Е, отначало дамата е трябвало малко да бъде обезобразена, но после той го е оправил, нали има златни ръце. А че й е отстранил яйчниците, то е било само за да може тя да обича единствено него, да не се разсейва с деца. Разбира се, няма доказателства, но аз съм сигурен, че цялата история със смъртоносната болест е измислица. Сам в собствената си клиника е направил изследванията, сам я е оперирал. Истински световен шампион по шахмат!

Момичето го слушаше със зяпнала уста. После я затвори и потупа таксиджията по рамото.

— Връщаме се! Завийте обратно!

Онзи спря и се обърна с раздразнение:

— Ало! Вие добре ли сте? Нали се разбрахме за три стотачки до центъра. А какво става — тук обърни, там чакай половин час, после пак обърни. Не става така тая работа.

— Сто долара — каза Мира. — И край, стига разправии. Върти волана!

Шофьорът веднага спря да се разправя. Потегли и от място зави през двойната непрекъснато линия — изпод колелата му само се разхвърчаха камъчета.

— Какво си намислила? — стресна се Николас. — Искаш да се върнеш в Утешителное ли? Но защо?

— Че защо трябва да напускам дома си? — тихо рече тя и присви очи. — Аз съм законна дъщеря на Мират Виленович Куценко, имам нов паспорт. За мен и татко знае цяла Русия.

— Ти… Искаш да му отмъстиш?

— За измамниците и гадовете никаква прошка — отсече Миранда. — Какво е искал да направи с мен тоя мръсник? И сигурно щеше да го направи, ако не беше ти! Ами с Инга? Накълцал е лицето й, изтърбушил я е, освен това й е промил мозъка и я е превърнал в болонка! Такова нещо не бива да му се размине!

Фандорин я хвана заръката:

— Искаш да го разкажеш на Инга? Да не си посмяла! Пък и тя няма да ти повярва!

— Разбира се, че няма да ми повярва. Отначало. Но после ще си спомни как е станало всичко и ще се замисли. Ще го гледа и ще се чуди: вярно ли е, или не е вярно? — Миранда се усмихна мечтателно. — Той само нея ли обича на този свят? Пада му се тогава. Нали сам си ме учил, помниш ли? Когато спорехме за Джак Изкормвана. Със злото трябва да се борим и не бива да му прощаваме.