Борис Акунин - Извънкласно четене

Точно тогава се родил Проектът.

Когато татко му бил малък, много се говорело за малкия музикант Моцарт, когото баща му развеждал из Европа, представял на монарсите и за това получавал големи награди и почести. С какво Дмитрий Карпов е по-долу от немския натурвундер 18 18 Naturwunder (нем.) — чудо на природата. — Б.ред. ? Не разбира от музика? Че кой у нас, в Русия, се нуждае от тази глупава занимавка? Нейно величество, макар и да слуша разни опери и симфонии, то е повече за назидателност и за да създава у придворните изящен вкус, а тя самата понякога заспивала направо в ложата. Няма нужда от никаква музика! В столицата всички говорят само за новото увлечение на нейно величество, за шахматната забава. Мнозина се впуснали да изучават тая умствена игра. Татко също си купил дъска с фигури и научил правилата на главоблъсканицата — току-виж му потрябвали. Уви, не се наложило. И без Алексей Карпов царицата имала с кого да се сражава на шах.

Ами ако представи на нейно величество небивал партньор — едно малко момченце, същинско дребосъче? Тогава ще бъде доста по-интересно от Моцарт!

Пребледнял от страх да не остане разочарован, звенигородският помешчик изложил пред своя невероятен наследник правилата на благородната игра, и естествено, станало чудо, по-точно никакво чудо не станало, защото шахматните сложнотии се сторили на свикналия с цветните изчисления Митя същинска играчка. Още в първата партия тригодишният хлапак спечелил срещу баща си решителна Виктория, а скоро започнал да надиграва всички наред, като си жертвал предварително дамата и някой от топовете.

От този миг в живота на семейство Карпови и най-вече на неговия най-малък член всичко се променило. За Херкулеса на знанието били наети половин дузина учители, които да преподават всички известни на човешкия род науки, и успехите на младия Митридат (сега вече наричали бившия Митюша така) надхвърляли и най-смелите надежди на щастливия родител. Веднъж месечно той специално ходел до Москва да купува нови книги — каквито Митя пожелаел. На селяните в Утешителное, а също в далечното село Карповка наложили поради това отделен данък, книжен: по пет копейки годишно от човек, или по две кокошки, или по три фунта мед, или по чувал сушени гъби — както реши управителят.

Митя станал най-важният човек вкъщи. Ако бил в класната стая, всички говорели шепнешком; ако четял, пак всички ходели боси на пръсти. И понеже новият Митридат непрекъснато или учел, или четял, в дома на господарите станало тихо и шепотно като на погребение.

Бавачката вече не можела да проявява тиранията си над малкия. Ако не му се спяло, не го карала, ако не му се ядяло каша, не го хранела насила. Много страдала заради това, било й мъчно. Веднъж, когато Митя пред всички домашни блестящо си взел изпита по немски, нареждайки на тоя език доста по-бързо от учителя си, тя продумала тъжно: „Ах, колко бърза да живее. Сигур няма да изкара много, милото.“ Таткото я чул и наредил на тая глупачка да й теглят бой с камшик, та да не грачи.

Естествено, в новия живот на Митя не всичко било рози, имало и тръни. Например батко му много му досаждал — завиждал му, че „дребния“ сега го обличат като големите — с панталон и чорапи, със сюртучета и камзоли. Ту ще го ощипе крадешком, ту ще му издърпа ушите, ту ще му пъхне някое жабче в обувката. Този мъчител използвал, че Митя изповядвал стоическата философия и презирал доносничеството. Какво да се занимава с такъв ограничен човек? Ембрион, и това си е.

Подир година Митридат бил готов. Човек в карета да го качи и право при императрицата или дори в Academie des sciences 19 19 Академия на науките (фр.). — Б.ред. да го откара, пак нямало да се посрами. Нещата опирали само до една дреболия — подходящия предлог. Как да представи детето чудо на нейно величество, пък и сам да се прояви? (По разбираеми причини не се предвиждало майчето да дойде в двореца).

Чакали за предлог още две години, докато благодетелят Лев Александрович не пристигнал в Москва. Междувременно Митя изчел цялата „Голяма енциклопедия“ и се захванал с интегрални изчисления, което според татко му било вече прекалено. Алексей Воинович трудно понасял чакането, като баща на мома хубавица, за която все не може да се намери достоен кандидат, а тя през това време презрява и нещата се протакат. Едно е шахматистът да е четиригодишен, а съвсем друго — да е седемгодишен.

Виж, Митя не се притеснявал. Можел да продължава да си живее така — с книгите и уроците. Само дето му било жал за татко му.