Борис Акунин - Левиатан

А на другия ден научих от вестниците, че съм станал убиец не само на лорд Литълби, но и на още девет души. Няма да описвам изживяванията си по този повод.

— Само това липсва — кимна комисарят. — И без това е прекалено емоционално. Сякаш сме пред съдебните заседатели. Сиреч, преценете дали съм могъл да постъпя другояче, господа. Ако бяхте на мое място, щяхте да сторите същото. Пфу! И продължи да чете:

Шалът ме влудяваше. Вълшебната птица с празнина наместо око имаше странна власт над мен. Сякаш действах не по своя воля, а в подчинение на тих глас, който ме насочваше и ръководеше от този момент нататък.

— Е, тук се пробва за психическа невменяемост — с разбиране се подсмихна Булдога. — Тия номера са ми ясни.

Когато плавахме през Суец, шалът изчезна от бюрото ми. Почувствах се изоставен на произвола на съдбата. И през ум не можеше да ми мине, че е откраднат. По това време бях вече толкова обсебен от мистичното чувство, че го възприемах като живо и одухотворено същество. Имах усещането, че то ме е сметнало за недостоен и ме е напуснало. Бях безутешен и ако не се самоубих, то е, защото се надявах, че шалът ще се смили над мен и ще се върне. Не мога да ви опиша колко усилия ми струваше да крия от вас и от колегите си своето отчаяние.

А после, преди да пристигнем в Аден, стана чудо. Когато чух изплашения вик на мадам Клебер, нахлух в каютата й и изведнъж видях незнайно откъде взелия се негър, на чиято шия бе вързана моя изчезнал шал. После ми стана ясно, че два дни преди това дивакът е влизал в моята каюта и просто е взел пъстрото късче плат. Но тогава изпитах безподобен мистичен ужас. Сякаш самият черен ангел на Мрака се бе явил от преизподнята, за да ми върне съкровището!

В началната схватка убих чернокожия и като се възползвах от състоянието на мадам Клебер, която бе почти припаднала, незабелязано свалих шала от мъртвеца. Оттогава непрекъснато го носех на гърдите си и нито за миг не се разделях с него.

Извърших убийството на професор Суитчайлд съвсем хладнокръвно и толкова изпипано, че чак се възхитих от себе си. Своята свръхестествена предвидливост и бърза реакция дължа изцяло на магичното влияние на шала. Още от първите налудничави думи ни Суитчайлд разбрах, че той се е добрал до тайната на шала и че е надушил следите на сина на раджата — моите следи. Трябваше да го накарам да млъкне и го направих. Шалът бе доволен от мен — усетих го по това, че коприненият плат се стопли и погали измъченото ми сърце.

Но като премахнах Суитчайлд, постигнах само кратка отсрочка. Вие, господин комисар, ме бяхте притиснали от всички страни. Преди да пристигнем в Калкута, вие и особено вашият проницателен помощник Фандорин…

Гош недоволно изхъмка и изгледа изпод вежди русина:

— Честито, мосю. Получавате комплимент от убиеца. Добре поне, че ви е писал за мой помощник, а не мен — за ваш.

Можем да си представим с какво удоволствие Булдога би задраскал тези думи, за да не ги види началството му от Париж. Но думите отлитат, а писаното остава. Рената погледна русина. Той подръпна острото връхче на мустака си и с жест подкани полицая да продължи.

… помощник Фандорин непременно щяхте да изключите един след друг всички заподозрени и тогава щях да остана само аз. Една-единствена телеграма до отдел „Натурализация“ в Министерство на вътрешните работи щеше да е достатъчна, за да се установи каква е сегашната фамилия на сина на раджа Багдазар. Пък и от регистрите на „Екол Маритим“ личи, че съм кандидатствал с едно име, а съм завършил с друго.

Тогава разбрах, че празното око на райската птица е път не към земното блаженство, а към вечното. Нищо. Взех решение да потъна в бездната, но не като жалък неудачник, а като велик раджа. Моите благородни прадеди никога не са умирали в самота. Заедно с тях на погребалната клада са се качвали техните слуги, жени и наложници. Аз не живях като властелин, но затова пък щях да умра както подобава на истински владетел — така бях решил. И в своя сетен път щях да взема със себе си не роби и прислужници, а цвета на европейското общество. Моя траурна колесница щеше да е исполинският кораб, чудото на европейския технически прогрес! Размахът и величието на този план ме завладяха. Защото е нещо по-грандиозно от притежаването на несметно богатство!

— Тук лъже — отсече Гош. — Нас искаше да ни удави, а за себе си беше приготвил лодка.

Комисарят взе последния лист, по-точно половината лист.

Трика, който направих с капитан Клиф, беше подъл, признавам го. За да мога донякъде да се оправдая, ще кажа, че не очаквах толкова печален край. Отнасям се към Клиф с искрено уважение. Всъщност исках не само да завладея „Левиатан“, но и да запазя живота на добрия старец. Е, известно време щеше да се измъчва от тревоги по дъщеря си, но после щеше да разбере, че с нея всичко е наред. Уви, злата съдба ме преследва навсякъде. Откъде можех да знам, че капитанът ще получи удар? Проклет шал, той е виновен за всичко! В деня, когато „Левиатан“ напусна бомбайското пристанище, аз изгорих копринения триъгълник. Изгорих мостовете.