Борис Акунин - Левиатан

Рената разбра смисъла на репликата, но сега не това беше най-важното.

— Какво става с Рение? — попита тя. — Наистина ли си призна за злодеянията?

Шаро с наслада сръбна от кафето. Днес беше нещо по-особен. Вече не приличаше на старо псе, което общо взето, лае, но не хапе. Сега току-виж ти се нахвърлил. Заплеснеш ли се, може да те сръфа. Рената реши да преименува комисаря на Булдог.

— Хубаво кафенце — рече Булдога. — Призна си, разбира се, призна си. Къде ще ходи? Е, създаде ми главоболия, но старият Гош има богат опит. Сега вашият приятел Рение седи и пише показания. Така се е разписал, че няма спиране. Излязох, за да не му преча.

— Защо пък да е „мой“? — уплаши се Рената. — Я стига. Той е просто възпитан човек, готов да услужи на бременна жена. Не вярвам да е чак такова чудовище.

— Щом свърши да пише, ще ви дам да прочетете показанията му — обеща Булдога. — Като на стара приятелка. Толкова часове сте прекарали на една маса. Сега вече край на разследването. Мосю Фандорин, надявам се да не адвокатствате на моя клиент? Този вече няма как да избегне гилотината.

— По-скоро лудницата — каза Рената.

Русинът също понечи да каже нещо, но се въздържа. Рената го погледна с особен интерес. Спретнат, хубав, сякаш цяла нощ сладко бе спал в креватчето си. И както винаги облечен шик: с бяло сако и копринена жилетка на ситни звездички. Много интересен типаж. Рената не беше срещала подобен досега.

Вратата се отвори толкова рязко, че едва не изхвръкна от пантите си. На прага стоеше един моряк и се пулеше като полудял. Щом зърна Гош, той се втурна към него, зашепна му нещо и отчаяно размаха ръце.

Рената наостри уши, но успя да долови само „bastard“ и „by my mother’s grave“. 57 57 Мръсник. Кълна се в гроба ни майки си. (англ.) — Б.пр.

Какво ли беше станало?

— Докторе, елате за малко навън — Булдога недоволно отмести чинията с омлета. — Преведете ми какво плещи този младеж. Тримата излязоха в коридора.

— Каквооо?! — чу се ревът на комисаря. — Ами ти къде гледаш бе, животно?!

Отдалечаващи се крачки. И тишина.

— Не мръдвам оттук, докато мосю Гош не се върне — категорично заяви Рената.

Останалите май бяха на същото мнение.

В салон „Уиндзор“ се възцари напрегнато мълчание.

Комисарят и Труфо се върнаха след половин час. И двамата изглеждаха покрусени.

— Случи се нещо, което можеше да се очаква — тържествено заяви лекарят дребосък, без да го питат. — В тази трагична история е сложена точка. И то от самия престъпник.

— Мъртъв ли е? — възкликна Рената и скочи от мястото си.

— Самоубил ли се е? — попита Фандорин. — Но как? Не взехте ли п-предпазни мерки?

— Как да не съм взел, взел съм — отчаяно разпери ръце Гош. — В карцера, където го разпитвах, имаше само маса, два стола и легло. Краката му са завинтени за пода. Но ако човек непременно иска да умре, той не може да бъде спрян. Рение си е разбил главата в стената. Там в ъгъла на карцера има едно ръбато място… И го е направил толкова ловко, че часовият не е чул нито звук. Отворил вратата да му донесе закуската и го видял паднал на пода в локва кръв. Наредих да не го пипат, нека засега остане така.

— Може ли да погледна? — попита Фандорин.

— Добре, може. Гледайте го колкото искате, а аз ще си довърша закуската. — И Булдога преспокойно придърпа изстиналия омлет.

Да видят самоубиеца отидоха четиримата: Фандорин, Рената, японецът и колкото и да е странно — докторшата. Кой би могъл да допусне, че тая надута коза ще прояви подобно любопитство?

Тракайки със зъби, Рената надникна в карцера над рамото на Фандорин. Видя познатата широкоплещеста фигура, просната напряко и обърнала чернокосата си глава към ръбестата издатина на стената. Рение лежеше по очи с неестествено извита дясна ръка.

Рената реши да изчака отвън — бездруго бе видяла достатъчно. Останалите влязоха и клекнаха до тялото.

Японецът повдигна главата на мъртвеца и кой знае защо, пипна с пръст окървавеното му чело. Ах, да, нали е лекар.

— Oh, Lord, have mercy upon this sinful creature 58 58 Господи, смили се над това грешно създание (англ.). — Б.пр. — набожно рече мадам Труфо.

— Амин — каза Рената и се извърна от покъртителната гледка.

Върнаха се смълчани в салона.

Тъкмо навреме. Булдога бе приключил със закуската, избърса мазните си устни със салфетката и посегна към черната папка.

— Обещах да ви запозная с показанията на нашия бивш сътрапезник — невъзмутимо каза той и сложи пред себе си три изписани листа хартия — два цели, а третият половината. — Така се получи, че сега имаме не просто само признание, а предсмъртно писмо. Което обаче не променя нещата. Искате ли да чуете?