Борис Акунин - Левиатан

Комисарят (свива рамене): „Е, и?“

Фандорин-сан (посочва му с пръст): „Ето тук, долу. Виждате ли — началото на следващата бележка: «ЕПИДЕМИЯТА ОТ ХОЛЕРА ЗАТИХВА»? И по-нататък за «енергичните профилактични мерки на парижките лекари».“

Труфо-сенсей: „Наистина, господа. Цяла зима Париж се бори с огнищата на холера. В Дувър дори установиха санитарен контрол над фериботите от Кале.“

Фандорин-сан: „Точно затова появата на лекар не е предизвикала никакви подозрения у слугите. Посетителят сигурно се е държал много уверено и е говорил убедително. Вероятно е казал, че е вече късно, а има да обиколи още няколко къщи или нещо от този род. Слугите сигурно са решили да не занимават домакина с този въпрос, защото са знаели, че има пристъп на подагра, но естествено, са извикали охранителите от втория етаж. Защото инжекцията си е работа за две минути.“

Бях възхитен от прозорливостта на дипломата, който толкова лесно бе разгадал трудната загадка. Дори капитан Гош се позамисли.

„Добре, да предположим — недоволно каза той. — Но с какво ще ми обясните странния факт, че след като е отровил слугите, вашият лекар не се е качил на втория етаж по стълбите, ами незнайно защо е излязъл навън, прескочил е оградата, озовал се е в градината, и е счупил прозореца на оранжерията?“

Фандорин-сан: „Мислих за това. Не ви ли е хрумвало, че престъпниците може да са били двама: единият премахва слугите, а другият в това време прониква в къщата през прозореца?“

Комисарят (триумфиращо): „Хрумвало ми е, господин умнико, и още как ми е хрумвало. Точно към такова заключение се е опитвал да ни насочи убиецът. Просто е искал да обърка следата — то е ясно! След като е отровил слугите, той е напуснал стаята и се е качил горе, където се е сблъскал с господаря на къщата. Най-вероятно престъпникът просто е строшил витрината, защото е мислел, че в къщата няма никой друг. Лордът е реагирал на шума, подал се е от спалнята и е бил убит. След този непредвиден инцидент престъпникът бързо се е скрил, но не е излязъл през вратата, а през оранжерията. Защо? Ами за да ни баламоса и да представи нещата така, сякаш е бил с още някого. И вие сте се хванали на въдицата. Татко Гош обаче не е вчерашен.“

Думите на комисаря бяха посрещнати с одобрение. Рение-сан дори каза: „По дяволите, господин комисар, вие наистина сте от стара коза яре!“ (Даденият израз се употребява в различните европейски езици и не бива да се възприема буквално. Лейтенантът имаше предвид, че Гош-сан е умен и опитен детектив.)

Фандорин-сан изчака малко и попита: „Тоест вие подробно сте изследвали отпечатъците от подметки под прозореца и сте стигнали до извода, че човекът е скочил именно отгоре, а не се е качил на перваза, така ли?“

Комисарят не отговори, но изгледа русина доста ядно.

Тогава Стамп-сан каза нещо, което придаде на разговора още по-рязък обрат.

„Един престъпник, двама престъпници… Но все пак не мога да разбера най-важното: защо е било необходимо всичко това? Ясно, че не е заради Шива. Тогава за какво? Няма да е заради шала я, пък колкото и изключителен и легендарен да е!“

Фандорин-сан с най-спокоен тон, сякаш беше съвсем очевидно, каза: „Разбира се, че е заради шала, мадмоазел. Шива явно е бил взет за заблуда и веднага, още от първия мост, е бил изхвърлен в Сена като непотребен.“

Комисарят отбеляза: „За руските бояри (забравил съм какво значи тази дума, трябва да проверя в речника) половин милион франка може и да са нищо, но повечето хора са на друго мнение. Два килограма чисто злато били непотребни, моля ви се. Добре ли сте, господин дипломате?“

Фандорин-сан: „Стига, господин комисар, какво са половин милион франка в сравнение със съкровището на Багдазар?“

„Господа, достатъчно сте спорили! — капризно възкликна омразната мадам Клебер. — Мен за малко да ме убият, а вие се занимавате все със същото. Докато ровите в старото престъпление, господин комисар, едва не ви сервираха ново!“

Тази жена направо не може да понася да не е център на вниманието. След вчерашната случка се мъча почти да не я поглеждам — направо ми иде да затисна с пръст синята жилка, дето пулсира на бялата и шия. Само едно движение ще е напълно достатъчно, за да пукне гадината. Но това, естествено, е от сферата на злобните ми мисли, които волевият човек трябва да отпъжда. Като излях сега мислите си в дневника, омразата ми понамаля.

Комисарят постави мадам Клебер на мястото й: „Не се обаждайте, госпожо — строго каза той. — Нека чуем какво още е измислил господин дипломатът.“