Борис Акунин - Левиатан

Рение-сан тутакси скочи от мястото си и предложи на дамата да я изпрати до каютата й. Изобщо този човек е много внимателен, особено към Клебер-сан. Той е единственият, който още не се е отегчил от непрекъснатите й капризи. Браво на него, пази честта на пагона.

Когато двамата излязоха, мъжете се преместиха на фотьойлите и запалиха пури. Корабният лекар, италианецът, и жена му, англичанката, отидоха при някакъв пациент, а аз се опитах да обясня на сервитьора да не слага в омлета ми за закуска нито бекон, нито шунка. Как не свикнаха толкова дни!

Минаха може би две-три минути и изведнъж чухме силен женски писък.

Първо, не можах веднага да разбера, че вика Клебер-сан. Второ, не разбрах, че пискливото „Оскур! Оскур!“ означава „Au secours! Au secours!“ 25 25 Помощ! (фр.) — Б.пр. Но това не оправдава поведението ми. Държах се позорно, позорно. Не заслужавам да ме наричат самурай!

Но поред.

Пръв към вратата се втурна Фандорин-сан, след него полицейският комисар, после Милфорд-Стоукс-сан и Суитчайлд-сан, а аз продължавах да стоя на мястото си. Те сигурно са си помислили, че в японската армия служат жалки страхливци! Докато в действителност просто не можах веднага да разбера какво става.

Когато схванах, беше вече късно — стигнах на местопроизшествието последен, дори изостанах от Стамп-сан.

Каютата на Клебер-сан е съвсем близо до салона — петата вдясно по коридора. Иззад гърбовете на всички, които бяха дошли първи, видях невероятна картина. Вратата на каютата беше широко отворена. Клебер-сан стенеше жално, паднала на пода, а върху нея се бе стоварило нещо черно, лъскаво и неподвижно. Не можах веднага да разбера, че това е огромен негър. Той беше с бели памучни панталони. От тила му стърчеше дръжката на морски кортик. От положението на тялото му веднага се досетих, че е мъртъв. Такъв удар, нанесен в основата на черепа, изисква голяма сила и точност, но затова пък убива светкавично. Клебер-сан напусто се опитваше да се освободи и да се измъкне изпод затисналото я тежко тяло. Лейтенант Рение сновеше около нея. Лицето му беше по-бяло от яката на ризата. Ножницата на кортика му висеше празна на кръста. Лейтенантът беше съвсем объркан — ту се опитваше да отмести от бременната жена неприятната тежест, ту се обръщаше към нас и смутено започваше да обяснява на комисаря какво е станало.

Единствено Фандорин-сан не бе изгубил присъствие на духа. Той без видимо усилие повдигна и отмести тежкия труп (веднага се сетих за гимнастиката с гирите), помогна на Клебер-сан да седне на стола и й даде вода. Тогава се сепнах и аз — приближих се до нея и бързо проверих: май нямаше нито рани, нито охлузвания. Дали има вътрешни травми, ще стане ясно по-късно. Всички бяха толкова развълнувани, че никой не се изненада от прегледа, който извърших. Белите смятат, че всички азиатци сме малко шамани и владеем лечителското изкуство. Пулсът на Клебер-сан беше 95, което е напълно обяснимо.

Двамата с Рение-сан един през друг разказаха следното.

Лейтенантът:

Той изпратил Клебер-сан до каютата, пожелал й приятна вечер и се сбогувал. Но не успял да направи и две крачки, когато чул безумния й вик.

Клебер-сан:

Тя влязла, запалила електрическата крушка и забелязала до тоалетката гигантски черен човек, който държал в ръцете си кораловата й огърлица (после наистина видях огърлицата на пода). Негърът я нападнал мълчаливо, съборил я на земята и я сграбчил с огромните си ръчища за гърлото. Тя се развикала.

Лейтенантът:

Той нахлул в каютата, видял ужасната (каза „фантастична“) сцена и в първия момент се объркал. Хванал негъра за раменете, но не успял да помръдне великана нито на сантиметър. Тогава го ритнал с ботуша си в главата, но отново без резултат. Чак после, уплашен за живота на мадам Клебер и нейното бебе, извадил кортика си от ножницата и нанесъл един-единствен удар.

Помислих си, че буйната младост на лейтенанта сигурно е минала по таверни и бордеи, където от умението да боравиш с ножа зависи кой на другия ден ще се събуди, а кого ще отнесат на гробището.

След малко дойдоха капитан Клиф и доктор Труфо. Хората в каютата станаха много. Никой не можеше да проумее откъде се е взел този африканец на „Левиатан“. Фандорин-сан внимателно огледа татуировката по гърдите на убития и каза, че е виждал подобна и преди. Когато по време на неотдавнашния Балкански конфликт бил в плен при турците, там имало чернокожи роби с точно такива зигзагообразни орнаменти, разположени концентрично около зърната на гърдите. Това била ритуалната шарка на племето нданга, открито наскоро от арабски търговци на роби в самото сърце на екваториална Африка. Мъжете нданга били много търсени по пазарите на целия Изток.