Борис Акунин - Левиатан

Днес постигането на душевна хармония ми беше особено трудно, защото: 1) Открих, че от куфара ми е изчезнал най-добрият инструмент, способен лесно да разсече и най-дебелия мускул. Какво означава тази странна кражба? 2) По време на обяда отново изпаднах в унизително положение — много по-лошо, отколкото с Карл Смели (виж записките от вчера). Фандорин-сан, който все така много се интересува от Япония, взе да ме разпитва за бушидо 23 23 Бушидо — от японски — „пътят на воина“ — сборник напътствия за чест, дисциплина, храброст, феодален кодекс за поведението на самурая. — Б.ред. и самурайските традиции. Стана дума за семейството ми и за моите прадеди. Понеже му се представих за офицер, русинът започна да ме пита за въоръжението, униформите и бойния устав на императорската армия. Беше ужасно! Когато разбра, че никога не съм чувал за пушката на Бердан, Фандорин-сан ме изгледа много странно. Сигурно си е помислил, че в японската армия служат пълни невежи. От срам съвсем забравих за добрите обноски и бързо излязох от салона, с което, естествено, още повече задълбочих конфуза.

Дълго не можах да се съвзема. Отначало се качих на палубата с лодките, където пече най-силно и затова няма никой. Съблякох се, останах само по препаска и половин час усъвършенствах техниката на удара маваси-гири. Когато постигнах необходимата кондиция и слънцето започна да ми се вижда розово, седнах в поза дзадзен 24 24 Поза дзадзен — т.е. лотос. — Б.ред. и четиридесет минути се опитвах да медитирам. Чак след това се облякох и отидох на кърмата да съчинявам танка.

Всички тези упражнения ми помогнаха. Сега вече знам как да запазя достойнство. На вечеря ще кажа на Фандорин-сан, че ни е забранено да говорим с чужденци относно императорската армия и че съм излязъл толкова бързо от салона, защото днес имам ужасно разстройство. Мисля, че ще прозвучи убедително и няма да изглеждам невъзпитан дивак в очите на съседите си.

Същият ден вечерта

Каква ти хармония!

Случи се нещо катастрофално. За срам ръцете ми треперят, но трябва незабавно да напиша всички подробности. Това ще ми помогне да се концентрирам и да взема правилното решение. Засега само фактите, умозаключенията после.

И така.

Вечерята в салона „Уиндзор“ започна както винаги в 8 вечерта. Макар предварително да бях поръчал салата от цвекло (red beet), сервитьорът ми донесе полусурово кърваво телешко. Бил чул red beef. Бучех с вилицата кървящата плът на убитото животно и с тайна завист гледах първия помощник-капитан, който ядеше апетитно зеленчуково рагу с крехко пилешко.

Какво още?

Ами нищо особено. Клебер-сан както винаги се оплакваше от мигрена, но ядеше с голям апетит. Тя изглежда в цветущо състояние, класически пример за лека бременност. Сигурен съм, че когато дойде моментът, бебето ще изскочи от нея като тапа от пенливо френско вино.

Разговаряхме за жегата, за утрешното пристигане в Порт Саид и за скъпоценни камъни. Двамата с Фандорин сравнявахме предимствата на японската и английската гимнастика. Можех да си позволя да съм снизходителен, тъй като превъзходството на Изтока пред Запада в това отношение е очевидно. Въпросът е, че при тях физическите упражнения са sport, игра, а при нас — Път към духовното самоусъвършенстване. Именно към духовното, защото физическото съвършенство няма значение и си върви само като железопътна композиция след локомотива. Трябва да кажа, че русинът много се интересува от спорт и дори е чувал за бойните школи на Япония и Китай. Днес сутринта медитирах на палубата с лодките по-рано от друг път и там видях Фандорин-сан. Ние само си разменихме по един поклон, но не се заговорихме, защото всеки беше зает: аз умивах душата си със светлината на новия ден, а той, облечен в гимнастическо трико, кляка, прави лицеви опори ту с едната, ту с другата ръка и дълго вдига гири, които изглеждаха доста тежки.

Общият ни интерес към гимнастиката направи вечерния ни разговор непринуден и аз се чувствах по-разкрепостен от друг път. Разправих на русина за жиу-жицу. Той ме слушаше с голямо внимание.

Към осем и половина (не видях колко точно беше) Клебер-сан, която вече си беше изпила чая и бе изяла два сладкиша, се оплака от световъртеж. Казах й, че с бременните такива неща се случват, когато преядат. Не знам защо, тя се почувства засегната и аз усетих, че съм изтърсил нещо нередно. Колко пъти се заричам да не се обаждам. Нали мъдрите възпитатели са ме учили, че когато човек е в чужда компания, трябва да седи, да слуша, да се усмихва приятно и от време на време да кима. Тогава ще го имат за възпитан и поне няма да каже нищо глупаво. Ама че „офицер“, дето се обажда с медицински съвети!