Борис Акунин - Левиатан

Първо ще му напомня за грубостта, която мадам Клебер изрече по мой адрес. Забележката й беше изключително оскърбителна, още повече пред хора. И то в момент, когато исках да споделя наблюденията си. Дали пък мадам Клебер не е искала да ми запуши устата? Нима не е подозрително, господин комисар?

После. Защо се прави на слаба, макар да е яка като сумист? Ще кажете: „глупости, заяжданици“. Аз пък ще ви отговоря, господин детектив, че човек, който непрекъснато се преструва, непременно крие нещо. Да вземем например мен. (Ха-ха. Разбира се, че няма да кажа това.)

После ще обърна внимание на комисаря, че европейките имат много тънка бяла кожа. Защо тогава мощните пръсти на негъра не са оставили по нея ни най-малък отпечатък? Не е ли странно?

И накрая, когато комисарят реши, че нямам какво да изтъкна освен посредствените хипотези на отмъстителния си азиатски ум, ще му съобщя най-важното, от което господин детективът на мига ще зине.

„Мосю Гош — ще кажа с любезна усмивка, — аз нямам вашия блестящ ум и не се опитвам да се меся в хода на разследването (с моята посредственост и дума да не става!), но смятам за свой дълг да ви обърна внимание на още един факт. Казвате, че убиецът от улица «Грьонел» е между нас. Мосю Фандорин изложи една убедителна версия относно начина, по който са били умъртвени слугите на лорд Литълби. Имунизирането срещу холера е превъзходен трик. Значи убиецът може да борави със спринцовка. Ами ако в къщата на улица дьо «Грьонел» е дошъл не мъж лекар, а жена медицинска сестра? Тя би предизвикала дори по-малко подозрение от мъж, нали? Съгласен ли сте с мен? Тогава ви съветвам някой път да погледнете ръцете на мадам Клебер, когато седи, замислено подпряла змийската си главица, и широкият ръкав се смъква чак до лакътя й. В сгъвката ще видите едва забележими точици, както ги видях аз. Това са следи от инжекции, господин комисар. Попитайте доктор Труфо дали прави на мадам Клебер някакви инжекции и уважаемият лекар ще ви отговори същото, което каза днес и на мен: не, не й прави, защото изобщо е принципен противник на венозното вкарване на лекарства. А после пресметнете две и две, о, мъдри Гош-сенсей, и ще има над какво да си поблъскате беловласата глава.“ Това ще кажа на комисаря и той ще се заеме с мадам Клебер.

Европейски рицар би помислил, че постъпвам гнусно, и в това би се проявила неговата ограниченост. Точно затуй в Европа вече няма рицари, а самураите са живи. Нищо, че негово величество императорът изравни съсловията и забрани да носим по два меча на пояса си. Това не значи, че е отменил званието самурай. Напротив, издигнал е цялата японска нация до самурайското съсловие, за да не се перчим един пред друг с произхода си. Всички ние сме ведно, а против нас е целият останал свят. О, благородни европейски рицарю (съществувал сигурно само в романите)! Когато се биеш с мъже, използвай мъжко оръжие, а когато се биеш с жени — женско. Така гласи самурайският кодекс на честта и в него няма нищо долно, защото жените умеят да воюват не по-зле от мъжете. Ако има нещо, което да противоречи на честта на самурая, то е срещу жена да се използва мъжко оръжие, а срещу мъж — женско. Аз никога не бих паднал толкова низко.

Още се колебая дали да предприема намислената маневра, но духът ми е в доста по-добро състояние от вчера. Толкова по-добро, че без никаква трудност съчиних едно прилично хайку:

Клариса с разсеян вид се озърна да види дали някой не я гледа и едва после внимателно надникна иззад кабината.

Свил крака на кравайче, японецът седеше на юта 27 27 Ют — дял от горната палуба в задната част на кораба. — Б.ред. сам. Главата му бе отметната нагоре, през притворените клепачи прозираха склерите на очите му, лицето му бе някак нечовешки безизразно.

Брр! Клариса потръпна. Ама че екземпляр е тоя мистър Аоно. Тук, на палубата с лодките, разположени над първа класа, не се разхождаше никой. Само няколко момиченца скачаха на въже и в сянката на снежнобелия катер се криеха две смазани от жегата гувернантки. Кой освен децата и смахнатият азиатец можеше да виси на тоя пек? Над ботдека 28 28 Ботдек — палуба, от която се спускат спасителните лодки. — Б.ред. се намираше само кабината, капитанският мостик и, естествено, комините, мачтите и платната. Белите платнища се издуваха от попътния вятър и пуфкайки дим, „Левиатан“ се носеше право към сребристо-живачната ивица на хоризонта, а наоколо искреше прозрачната като стъкло, леко омачкана покривка на Индийския океан. Оттук, отвисоко, се виждаше, че земята наистина е кръгла: линията на хоризонта бе явно под нивото на „Левиатан“ и корабът се спускаше към него като по нанадолнище.