Борис Акунин - Левиатан

Фандорин-сан: „Цялата история има смисъл само в случай, че откраднатият шал представлява ценност. Това първо. Според думите на професора стойността му не е чак толкова голяма, следователно не опираме до парчето коприна, а до нещо, свързано с него. Това второ. Както знаем, шалът е свързан с предсмъртната воля на раджа Багдазар, последния притежател на брахмапурското съкровище. Това трето. Професоре, бихте ли ми казали дали раджата е бил ревностен слуга на Пророка?“

Суитчайлд-сенсей (след като се е позамислил): „Не съм много сигурен… Не е строил джамии, пред мен не е споменавал Аллах. Раджата предпочиташе да се облича по европейски, пушеше кубински пури, четеше френски. Ах, да, на обяд пиеше коняк! Значи не е приемал прекалено сериозно религиозните забрани.“

Фандорин-сан: „Тогава ето ви и четвърто: не дотам набожният Багдазар е изпратил на сина си като последен дар не какво да е, а Коран, и то увит в шал. Предполагам, че тъкмо той е същината на посланието. А Коранът е бил за заблуда… Или може би сред бележките в полетата, направени от Багдазар, има инструкции как с помощта на шала да бъде намерено съкровището.“

Суитчайлд-сенсей: „Защо пък точно с помощта на шала? Раджата е можел да изложи тайната си пак там, в бележките!“

Фандорин-сан: „Можел е, но не го е направил. Защо? Връщам ви към аргумент номер едно: ако шалът не беше абсолютно изключителна ценност, едва ли заради него щяха да бъдат убити десет души. Той е ключ към 500-те милиона рубли или ако щете към 50-те милиона лири стерлинги, което е горе-долу същото. Според мен в историята на човечеството не е имало друго толкова голямо съкровище. Впрочем трябва да ви предупредя, господин комисар, че ако не грешите и ако убиецът, наистина се намира на «Левиатан», може да има нови жертви. И колкото по-близо стигате до целта, толкова по-възможни са те. Залогът е прекалено голям и за ключа на тайната е платена твърде висока цена“.

След тези думи се възцари гробно мълчание. Логиката на Фандорин-сан изглеждаше непробиваема и съм сигурен, че мнозина от присъстващите са ги полазили тръпки. Освен едного.

Пръв се съвзе комисарят. С нервен смях той каза: „Ама че въображение имате, мосю Фандорин. Но колкото до риска, сте прав. Само че вие, господа, можете да не треперите. Под заплаха е само старият Гош и той много добре го знае. Какво да правя, като занаята ми е такъв. Но аз не се давам лесно!“ И огледа застрашително всеки от нас, сякаш ни предизвикваше на двубой.

Смешен стар шишко. От всички присъстващи той би се справил в битка може би само с бременната мадам Клебер. В мозъка ми изникна следната съблазнителна картина: разгорещеният комисар е съборил младата вещица на пода и я души с косматите си дебели пръсти, а мадам Клебер издъхва с опулени очи и изплезила гнусния си език.

„Darling, I’m scared!“ 26 26 Мили, страх ме е! (англ.) — Б.пр. — с тънко гласче изписка докторшата към съпруга си. Той успокоително я погали по рамото.

Интересен въпрос зададе червенокосият и грозен М.-С.-сан (името му е прекалено дълго, за да го изписвам цялото): „Професоре, опишете ни шала по-подробно. Добре, птица с дупка вместо око, добре, триъгълник. Какво друго интересно има в него?“

Трябва да кажа, че странният господин участва в общия разговор почти толкова рядко, колкото и аз. Дори и да каже нещо, подобно на автора на настоящите редове, то непременно е ни в клин, ни в ръкав. Но толкова по-впечатляващ беше внезапно уместният му въпрос.

Суитчайлд-сенсей: „Доколкото помня, освен дупката и уникалната форма, няма нищо особено. Тя е колкото голямо ветрило, но лесно се побира в напръстник. В Брахмапур не са рядкост подобни извънредно тънки платове.“

„Значи ключът е в окото на птицата и триъгълната форма“ — с възхитителна увереност заключи Фандорин-сан.

Той наистина беше великолепен.

Колкото повече мисля за неговия триумф и изобщо за цялата история, толкова по-силно е недостойното ми желание да демонстрирам на всички тях, че Гинтаро Аоно също струва нещо. И аз имам с какво да ги изненадам. Бих могъл например да разкажа на комисар Гош интересни подробности за вчерашния инцидент с чернокожия дивак. Между другото, мъдрият Фандорин-сан призна, че на него все още не всичко му е ясно по този въпрос. На него не му е ясно, но „дивият японец“ изведнъж — хоп! И отгатва гатанката. Може да стане интересно, нали?

Вчера, изкаран от релси заради оскърблението, аз за известно време изгубих здрав разум. После като се успокоих, започнах да сравнявам, да претеглям и мислено подредих цялата логична схема, която възнамерявам да предложа на полицая. Нека се сеща по-нататък сам. Ще му кажа следното.