Борис Акунин - Левиатан

Задачата бе донякъде облекчена от факта, че Ж. Льосаж (№7) към момента на първоначалния оглед бе още жив и по някои характерни признаци (свити до крайност зеници, забавено дишане, студена и лепкава кожа, яркочервени устни и уши) можеше да се предположи, че е отровен с морфин. За жалост по време на първоначалния оглед на местопрестъплението изходихме от струващата ни се очевидна версия за орално вземане на отровата и затова оглеждахме внимателно само устната кухина и хранопровода на загиналите. След като не успяхме да установим никаква патология, експертизата удари на камък. Чак при изследването в моргата открихме на вътрешната сгъвка на левия лакът на всеки от покойниците едва забележима следа от инжекция. Въпреки че това излиза извън сферата на моята компетентност, ще си позволя с достатъчна доза сигурност да предположа, че инжекциите са направени от лице, притежаващо определен опит в процедури от подобен род. Две са обстоятелствата, които ме карат да направя този извод: 1) инжекциите са поставени изключително внимателно, на нито една от ръцете на жертвите няма видими хематоми; 2) нормалният срок за изпадане в наркотичен унес е три минути, а това означава, че всичките девет инжекции са поставени в посочения интервал. Или са действали няколко души (което е малко вероятно), или е бил един, който обаче притежава наистина учудваща сръчност, дори ако предположим, че предварително си е бил приготвил по една спринцовка за всекиго. Трудно е да допуснем, че нормален човек ще си даде ръката за инжекция, ако пред очите му някой е изгубил съзнание след тази процедура. Наистина, моят асистент метр Жоли смята, че всички тези хора са могли да се намират в състояние на хипнотичен транс, но на мен през дългогодишната ми практика не ми се е случвало да се сблъсквам с подобно явление. Искам също така да обърна вниманието на господин комисаря върху обстоятелството, че жертвите с номера от 7 до 9 лежат на пода в пози, издаващи страх. Предполагам, че тримата са били сред последните, получили инжекции (или са притежавали по-голяма съпротивителна сила) и преди да изгубят съзнание, са разбрали, че с колегите им се случва нещо подозрително. Лабораторният анализ показва, че всяка от жертвите е получила доза морфин, тройно надвишаваща леталната. Съдейки по състоянието на трупа на момичето (№6), което би трябвало да е починало първо, инжекциите са поставени между 9 и 10 часа вечерта на 15 март.

През целия днешен ден, 16 март, единствената тема в Париж е потресаващото престъпление, взривило сънливото спокойствие на аристократичната улица „Грьонел“. Репортерът на „Ревю паризиен“ побърза към мястото на трагедията и е готов да задоволи естественото любопитство на нашите читатели.

Днес, както и всяка сутрин, пощальонът Жак льо Шиен позвънява на вратата на елегантната двуетажна къща, собственост на известния британски колекционер лорд Литълби, малко след 7 часа сутринта. Г-н льо Шиен, учуден от обстоятелството, че вратарят Карпантие, който всеки ден получавал пощата за негово сиятелство, не му отваря, забелязва, че входната врата е открехната, и влиза в антрето. След миг 70-годишният ветеран на пощенското ведомство изтърчава с викове на улицата. Извиканата полиция заварва в къщата истинско царство на Хадес — седмина от слугите плюс две деца (11-годишният син на майордома и 6-годишната внучка на икономката) спят вечния си сън. Полицаите се качват на втория етаж и откриват там стопанина на къщата лорд Литълби. Плувнал в локва кръв, той лежи убит насред хранилището на прочута колекция от редки произведения на източното изкуство. 55-годишният англичанин е добре познат във висшето общество на нашата столица. Минава за ексцентричен и саможив човек, но археолозите и специалистите по Изтока от научните среди смятат лорд Литълби за истински познавач на индийската история.

Лордът нееднократно е отхвърлял с негодувание опитите на дирекцията на Лувъра да откупи отделни екземпляри от пъстрата му колекция. Покойникът особено е държал на уникалната златна статуетка на Шива, която специалистите оценяват на минимум половин милион франка. Мнителен и недоверчив, лорд Литълби много се е страхувал от обир, затова в хранилището денонощно са дежурели двама въоръжени пазачи.

Не е ясно защо охранителите са напуснали поста си и са слезли на първия етаж. Не става ясно също що за странна сила е приложил престъпникът, за да подчини на волята си всички обитатели на къщата (полицията предполага, че е използвана някаква бързодействаща отрова). Ясно е обаче, че злодеят не е очаквал да завари собственика на колекцията у дома — това е нарушило неговите пъклени планове. Вероятно тъкмо с това можем да си обясним зверската жестокост, с която е бил умъртвен уважаваният колекционер. По всичко личи, че убиецът панически е избягал от местопрестъплението. Във всеки случай той е отнесъл само статуетката и един от рисуваните индийски шалове, изложени в същата витрина. Той вероятно е използван за увиване на златния Шива — иначе някой от късните минувачи би могъл да забележи блясъка на творбата. Всички останали скъпоценности (а те не са никак малко) са непокътнати. Стана ясно, че лорд Литълби вчера е бил у дома си случайно, по фатално стечение на обстоятелствата. Вечерта той трябвало да замине за едно балнеологично летовище, но за зла беда внезапен подагричен пристъп го е задържал вкъщи.

Читать дальше