Борис Акунин - Коронация

— Бързо, бързо — даде ми зор решителният камерюнкер и се втурна нагоре по стръмната и доста мърлява стълба. — Къде да идем? Най-добре в гримьорната на Зизи. Сега е девет без пет, след малко е антрактът.

В празната гримьорна той седна като вътрешен пред огледалото, критично огледа физиономията си и въздъхна:

— Ще трябва да си обръсна мустаците. Такива жертви руската флота не е правила от потопяването на черноморската ескадра насам. Ах, педеруги английски, ще си платите вие…

Без да му трепне ръката, взе от тоалетката ножица и първо рязна единия мустак, после другия. Тази саможертва за пореден път ми доказа, че съм подценявал лейтенант Ендлунг, а Георгий Александрович е бил съвсем прав по негов адрес.

Когато храбрият моряк насапуниса останалата си четина и разпери бръснача, в стаята влязоха две симпатични, но много наклепани госпожици в рокли с пайети и с прекалено изрязани деколтета.

— Филя! — възкликна едната, светлокоса и тъничка, и като му се хвърли отзад на врата, го млясна по бузата.

— Филюша! — не по-малко радостно възкликна и другата, пълна брюнетка, и целуна сапунисания лейтенант по другата буза.

— Зизи, Лола, кротко! — подвикна той на госпожиците. — Ще се порежа.

След което се посипа градушка от въпроси и коментари, тъй че не можах да разбера коя от девойките какво каза:

— Защо си бръснеш мустачките? Без тях ще си същински урод! Ах, ще затъпиш с четината си моя солинген! Ще идем ли някъде след представлението? А къде е Поли? Кого си довел! Тю, какъв надут и несимпатичен!

— Кой е несимпатичен — Афанасий ли? — защити ме Ендлунг. — Ех, да знаехте!… Направо ме бие по точки! Мустачките ли? Това е заради облог. Ние с Афанасий отиваме на маскен бал. Хайде, момичета, направете ме на хубавелка, а него по-така… интересно. Какво е това? — свали от кукичка на стената гъста рижа брада и сам си отговори: — А, от „Нерон“. Лолочка в тази роля е просто прелест. Обърнете се, брат Зюкин…

Актрисите, без да млъкнат нито за миг, весело се хванаха на работа. А след пет минути от огледалото ми се пулеше пренеприятен господин с кръгла рижа брада и същия цвят кичести вежди, гъста коса на венец, та и с монокъл.

Преобразяването на Ендлунг отне повече време, но той стана съвсем неузнаваем. Нагласи набора на пищната си рокля, цялата на рюшчета, сложи си домино, разтегли в усмивка начервената си уста, ухили се и внезапно от морски вълк се превърна в охранена нахакана дамичка. За първи път забелязах, че имал закачливи трапчинки на розовите си бузи.

— Шик! — одобри Ендлунг. — Момичета, направо сте сладуранки. Ще спечелим облога. Напред, Афанасий, времето лети!

Малко преди блесналия в електрически светлини вход и аз си сложих домино. Много ме беше страх, че няма да ни пуснат в клуба, но очевидно сме изглеждали съвсем comme il faut — портиерът с почтителен поклон ни отвори широко вратите.

Влязохме в луксозно антре, където Ендлунг хвърли наметката на ефирната си рокля. Нагоре водеше широка бяла стълба, на площадката блестеше огромно огледало с бронзова рамка. Там стояха две двойки като нас и се гласяха.

Щях да ги подмина, но Ендлунг ме побутна с лакът и се досетих, че това би изглеждало съмнително. Спряхме се пред огледалото, но аз нарочно погледнах встрани, за да не виждам карикатурния субект, сътворен от ловките ръце на Лола и Зизи. Лейтенантът обаче заразглежда отражението си с видимо удоволствие, понагласи си буклите, обърна се на една и друга страна, протегна краче. Слава Богу, бяха му избрали рокля без деколте и с ръкави.

Грамадната зала беше подредена разкошно и с вкус в най-нов виенски стил — със златни и сребърни шарки по стените, с уютни ниши и малки пещери, образувани от тропически растения в качета. В ъгъла имаше бюфет с вина и хапки, а на нисък подиум забелязах яркосин роял — за първи път виждах такъв. Отвсякъде ехтяха гласове и смях, миришеше на парфюми и скъп тютюн.

На пръв поглед всичко изглеждаше като най-обикновено светско соаре, но правеше впечатление прекалената руменина и почернени вежди на някои от кавалерите, а дамите бяха направо странни: широкоплещести, с адамови ябълки, една дори с тънки мустачки. Ендлунг също й обърна внимание и по оживеното му лице премина тъмна сянка — май напразно беше пожертвал собствените си мустачки. Впрочем срещаха се и такива особи, за които никой не би се досетил, че са мъже. Например една Коломбина, която ми се стори смътно позната, можеше да се мери по тънката снага и гъвкавите движения дори със самата госпожица Зизи.