Борис Акунин - Коронация

Понечих да подхвана оправданията, но негово височество ми махна с ръка — помълчи — и продължи:

— Затова се посъветвахме и решихме да те привлечем към едно нещо. Не си мисли, че съм безсърдечен хаймана и че всички тези дни съм седял със скръстени ръце или съм обикалял примерно ресторантите. Не, Афанасий, това е само за пред очи, иначе с Филка непрестанно мислим как да помогнем на горкия Мика. Полицията си е полиция, но и нас все за нещо ни бива. Трябва да действаме, иначе тези умници държавници ще докарат нещата дотам, че престъпниците ще съсипят брат ми или направо ще го убият. За тях някакви си стъкълца са по-скъпоценни!

Това беше самата истина, същото си мислех и аз, но честно казано, не очаквах от тези моряци нещо смислено и затова се ограничих с почтително свеждане на главата.

— Ендлунг има своя собствена теория — рече въодушевен Павел Георгиевич. — Филя, разкажи му.

— С удоволствие — каза лейтенантът и пусна облаче дим. — Помислете само, Афанасий Степанович. Нещата са много прости. Какво знаем ние за този доктор Линд?

Изчаках лично да отговори на въпроса си и Ендлунг продължи с вдигнат пръст:

— Само едно. Че е женомразец. Има си хас да не е! Нормален човек, който си пада по сладуранки, както ние с вас (при тази ремарка неволно се смръщих), не би се занимавал с подобни гадости. Нали така?

— Да предположим — казах предпазливо. — И какво от това?

Някак не вярвах в аналитичните способности на храбрия лейтенант. Но Ендлунг ме изненада.

— А кой не понася жените? — с вид на победител се поинтересува той.

— Кой наистина? — подхвана и Павел Георгиевич.

Аз се позамислих и също попитах:

— Кой?

Негово височество се спогледа с приятеля си.

— Хайде, Афанасий, мисли.

Пак се замислих.

— Много жени не понасят посестримите си по пол…

— Ах, Афанасий, колко си загубен! Нали не говорим за жени, а за доктор Линд.

А Ендлунг каза:

— Педал.

В първия момент не съобразих за какъв педал става дума, после се сетих, че така наричат мъжеложците. Впрочем лейтенантът веднага ми помогна с още една дума, която изобщо не е приета в обществото, така че няма да я повторя.

— И всичко веднага се прояснява! — възкликна Ендлунг. — Линд е педал и цялата му пасмина са педали, манафи и швестери.

— Какви? — не разбрах.

— Задници, сестрички — пасивните обратни. Естествено в такава банда всеки брани другите! И Линд не е избрал случайно Москва за злодейството си. За педалите благодарение на чичо Сам тук сега е направо Мека. Нали затова се говори, че по-рано Москва имала седем хълма, а сега — един задник.

Бях чувал и преди този злобен каламбур, който намекваше за особената нагласа на Симеон Александрович. Намерих за необходимо да кажа на Ендлунг:

— Нима вие, господин камерюнкер, намеквате, че негово височество московският генерал-губернатор е замесен в отвличането на собствения си племенник?

— Не, разбира се, не! — възкликна Павел Георгиевич. — Но покрай чичо Сам се навърта каква ли не паплач. Ами да вземем дори нашите скъпи гости Кар и Банвил. Да речем, лорда горе-долу го знаем, макар и отскоро — познаваме го от три месеца. А кой е този мистър Кар? И защо Банвил се натрапи за гост на татко?

— Как може, ваше височество, такова събитие — коронация!

— Ами ако работата излезе съвсем друга? — разпалено замахва с чибука Ендлунг. — Ако изобщо не е никакъв лорд? Да не говорим колко е съмнителен този зализан Кар. Спомнете си, че се появиха в Ермитажа точно в деня на отвличането. И само обикалят тук и дебнат. Абсолютно съм сигурен, че единият или другият, а маже би и двамата са свързани с Линд!

— Кар, несъмнено е Кар — убедено настоя великият княз. — Банвил все пак е от висшето общество. Тези маниери и този изказ не може да се имитират.

— А кой ти е казал, Поли, че доктор Линд не е от висшето общество? — възрази лейтенантът.

И двамата имаха право и всичко това според мен не звучеше никак глупаво. Изобщо не бях го очаквал от тях.

— Дали да не съобщим за всички тези подозрения на полковник Карнович? — предложих аз.

— Не-не — врътна глава Павел Георгиевич. — Той или тъпакът Ласовски пак ще провалят всичко. Освен това и двамата са твърде ангажирани с утрешната коронация.

— Тогава на господин Фандорин? — едва ми се откъсна от устата.

Ендлунг и негово височество се спогледаха.

— Виж какво, Афанасий — провлече великият княз, — Фандорин наистина е умен човек, но той нали подготвя някаква хитроумна операция. Нека си я подготвя.