Борис Акунин: Коронация

Затова не чувах какво си говорят нейно височество и Фандорин. Ако се съди по заруменелите й бузи, тя пак благодареше на тайнствения господин за спасяването.

— Къде е негово височество? — попитах мадмоазел, щом успях да си поема дъх. — Вече можете да го доведете.

— Оставих го в… — тя защрака с пръсти да си спомни думата, но не си я спомни. — La gloriette. Говохилка? Хазговохка?

— Беседка — подсказах й. — Да идем заедно. Негово височество сигурно е много уплашен.

Зад шубрака имаше доста голяма поляна, посред която се белееше лека дървена беседка.

Не намерихме в нея Михаил Георгиевич и взехме да го викаме, като решихме, че великият княз е решил да си поиграе на криеница.

Чул гласовете ни, дойде Фандорин. Огледа се наоколо, изведнъж клекна и заразглежда нещо в тревата.

Беше розовият китайски бонбон, размазан от нещо тежко — вероятно ток.

— По дяволите, по дяволите, по дяволите! — кресна Фандорин и се удари с юмрук в бедрото. — Трябваше да го предвидя! — и се хвърли през шубрака.

Няма да описвам събитията вечерта и през нощта след изчезването на негово височество, защото нямаше никакви събития, разбира се. Основната грижа на запознатите със случилото се беше запазване на тайната и затова външно всичко изглеждаше така, сякаш не беше станало абсолютно нищо, само неспирно звъняха телефоните и прекалено отчаяно препускаха ездачите в триъгълника Ермитаж — Петровски дворец — генерал-губернаторска резиденция.

Цялата тази упорито спотаявана, но доста активна (да не кажа объркана) дейност не доведе до никакъв резултат, защото оставаше неясно най-важното: кому и защо бе притрябвало да отвлича малкия братовчед на негово величество.

Тази загадка се проясни чак на сутринта, когато с обикновена градска поща в Ермитажа пристигна писмо без клеймо — дори раздавачът не можеше да си обясни откъде се е взело в чантата му.

Заради това писмо императорът, който сутринта вече бе успял да приеме благодарните си азиатски поданици — негова светлост емира на Бухара и негово високородие хана на Хива, в последния момент отмени парада на Ходинското поле под предлог, че времето е студено и дъждовно, а самият той тайно с най-обикновена закрита карета, придружен единствено от личния си камердинер Дормидонт Селезньов на капрата и началника на дворцовата полиция, пристигна при нас в Ермитажа. Едва тогава оценихме основното качество на парковия дворец, за което говореше и наименованието му 24 24 Ermitage (фр.) — отшелническа килия, постница. — Б.ред. — отдалечено и уединено място.

По същия конспиративен начин дойдоха чичовците на негово величество великите князе Кирил Александрович и Симеон Александрович; първият сам (с иконома си Лука Емелянович вместо кочияш), вторият с адютанта си княз Елински (и той с най-уважавания измежду днешните икономи, може да се каже, старейшина на гилдията ни, Фома Аникеевич в ролята на кочияш).

У нас за извънредното произшествие освен Семейството знаехме ние с мадмоазел Деклик, англичаните (от тях нямаше как да се скрие) и лейтенант Ендлунг (по същата причина и защото Павел Георгиевич нямаше тайни от разюздания си приятел). На слугите вкъщи нищо не обясних, само им забраних под какъвто и да било предлог да напускат Ермитажа. Изрядни дворцови служители, те не зададоха никакви въпроси. А на московчаните, настанени над конюшнята, бе съобщено, че негово височество е заминал да погостува в Илинское, в извънградската къща на чичо си генерал-губернатора.

Естествено, нищо не се съобщи на Екатерина Йоановна в Петербург. Защо да се тревожи напразно? А и допреди пристигането на зловещото писмо ние всички живеехме с надеждата, че е станало някакво недоразумение и Михаил Георгиевич в най-скоро време ще се прибере в Ермитажа жив и здрав.

Трябва ли да споменавам, че през нощта не можах да мигна? Привиждаха ми се сцени, една от друга по-ужасни. Ту си представях, че негово височество е паднал в някой невидим пролом, обрасъл в трева, и аз по нощите за пореден път виках слуги с факли да огледаме парка, ужким Ксения Георгиевна си е загубила златната обица. Като се прибрахме, си представих, че Михаил Георгиевич е станал жертва на някое похотливо чудовище, което дебне малките момченца, и от ужас ми загракаха зъбите, та се наложи да пия валерианови капки. Но най-вероятното беше великият княз да е отвлечен от съучастници на фалшивобрадия с прякор Белязания. Докато сме се били с едните бандити да спасим Ксения Георгиевна, други са откарали беззащитния Михаил Георгиевич — още повече че близо до фаталната полянка открихме следи от колелата на още една карета, и то очевидно скорошни.