Борис Акунин: Коронация

Но тази мисъл, при цялата си кошмарност не толкова чудовищна като предишната, също ми беше мъчителна. Какво ли прави сега негово височество сред чуждите зли хора? Той, мъничкият Мика, нежно и глезено дете, израснало с увереността, че всички го обичат, че всички са му приятели? Нему дори не е познато чувството на страх, защото никога не беше му се случвало нищо по-страшно от леките плясвания по дупето. Негово височество е толкова открит, толкова доверчив!

До мадмоазел не смеех да се доближа. Тя цялата вечер беше като вкаменена и дори не се опита да се оправдава, само кършеше ръце и си хапеше устните, по едно време дори й потече кръв — видях и понечих да й дам кърпата си, защото тя дори не усети стичащата се алена капка, но не посмях, за да не я поставя в неудобно положение. И тя не спа през нощта, виждах светлината под вратата на стаята й и чувах стъпките й. От момента, когато приключи разпита й от страна на главния московски полицейски началник Ласовски, мадмоазел Деклик се заключи в стаята си. Два-три пъти през нощта се доближавах до вратата да я чуя. Гувернантката само кръстосваше стаята като навита пружина. Много ми се щеше под някакъв претекст да почукам и да й кажа, че никой не я смята виновна за случилото се, а аз дори съм възхитен от храбростта й. Но е абсолютно немислимо да се чука посред нощ на вратата на дама. Пък и все едно, нямаше да знам как да я заговоря.

Тайното съвещание с височайше присъствие се проведе горе в малката гостна, по-далечко от англичаните, които впрочем с обичайната за тази нация деликатност веднага след пристигането на негово величество отидоха да се разходят в градината, макар че валеше като из ведро и времето не предразполагаше към никакви разходки.

Прислужвах сам. Повече от ясно е, че никой от лакеите не можеше да бъде допуснат на това секретно съвещание, освен това така или иначе за мен беше въпрос на чест и почетен дълг лично да обслужа тъй високопоставена сбирка.

Непосветеният трудно би могъл да си представи цялата сложност на това висше изкуство. Изисква се безгранично внимание, идеална похватност и най-важното: пълна незабележимост. Сякаш се превръщаш в сянка, в невидим човек, когото скоро всички престават да забелязват. В никакъв случай не бива да разсейваш събралите се за важно съвещание с рязко движение или звук, даже и със случайно плъзване на сянката ти през масата. В такива минути обичам да си представям, че съм безплътният стопанин на омагьосания замък от приказката „Аленото цвете“, който гощава скъпи гости: вината сами се наливат в чашите, клечките сами се драсват и палят пурите без ничие вмешателство, пепелниците сами се почистват от угарките. Когато Симеон Александрович по едно време изпусна молива си под масата (негово височество има навика непрестанно да си рисува дяволчета и амурчета), бях готов — не се наведох да го търся под масата, което щеше да привлече всеобщото внимание, а веднага отзад му подадох друг молив от съвсем същия вид.

Трябва с гордост да кажа, че никой от участниците в това деликатно и донякъде съдбоносно за съдбата на династията съвещание нито веднъж не сниши глас — според мен това е висша похвала за слугата. Разговорът наистина понякога преминаваше на френски, но не заради мен, а просто защото за негово величество и техни височества фактически беше безразлично дали ще говорят на руски или френски. Ако искаха да скрият от мен съдържанието на една или друга част от обсъжданото, щяха да заговорят на английски, защото, както вече споменах, почти никой сред дворцовите служители от по-старото поколение не владее този език, а френски говорим почти всички. По-точно не говорим, а разбираме, защото би било доста странно аз, Афанасий Зюкин, изведнъж да се обърна към някого от августейшата фамилия или придворните на френски. Всеки трябва да си знае мястото и да не се прави на такъв, какъвто не е — това е златното правило, което бих препоръчал на всички независимо от произход и заемано положение.

Императорът, известен с патриотизма си, единствен от присъстващите през цялото време говореше само на руски. Оказа се, че негово величество ме помни още от времето, когато бях тафелдекер 25 25 Тафелдекер — трапезар (нем.). — Б.пр. в трапезарията на покойния император. Още долу на входа императорът благоволи да ми каже: „Здравейте, Афанасий Степанович. Вие ли сте разпоредили да се окачи балдахин с моя монограм? Много е красиво, благодаря ви.“.

Изисканата любезност на негово величество и поразителната му способност да запомня имена и лица е общоизвестна. Всъщност всички велики князе още от ранно детство специално се обучават да развиват паметта си, има специален метод, но способностите на негово величество в това отношение са наистина невероятни. Веднъж да срещне някого, императорът го запомня завинаги, което прави огромно впечатление. Колкото до любезността, в цялата августейша фамилия само царят и царицата говорят с прислугата на „вие“. Може би затова ние, служителите, изпитвайки надлежното благоговение към техни величества, същевременно не сме много… Впрочем млък. Такива неща не се говорят. Не се и помислят дори.