Джонатан Страуд - Амулетът на Самарканд

Един от най-страшните примери е микенският преден пост Атлантида на остров Санторини в Средиземно море. Беше преди около 3500 години, ако не ме лъже паметта. Искаха да завладеят друг остров (или някаква подобна такава предвидима цел), така че техните магьосници се обединиха и призоваха едно агресивно същество. Не можеха да го контролират. Аз бях само на неколкостотин мили оттам, на египетската делта; чух експлозията и видях вълните на цунамито, които дойдоха с рев и потопиха африканския бряг. Седмици по-късно, когато нещата се поуспокоиха, корабите на фараона доплаваха до остров Санторини. Цялата централна част, заедно с хората и лъскавия град бяха потънали в морето. И всичко това, само защото не се бяха погрижили да има пентаграм.

Освен ако не бяха забелязали едно неясно сиво петно по ръба на процепа. Точно там светлината постепенно изчезваше и се оттичаше към Другото Място.

Действаше старият принцип на дъвката. Представете си, че издърпвате ивица сдъвкана дъвка с пръсти: първо остава цяла и се разтяга, после изтънява някъде по средата. Накрая на най-тънкото място се образува малка дупка, която бързо се разраства. В този случай призоваването на Лавлейс беше като дърпане. С малко помощ на нещото от другата страна.

Те можеха да виждат ясно само на първите три нива, естествено, но това бе достатъчно да схванат общите очертания.

Съществото, затворено в Амулета трябваше да е поне толкова силно, колкото новодошлия, ако Лавлейс смяташе да устои на силата му. При все че бях един изстрадал и видял много джин, все пак изпитвах неохотно възхищение към древните азиатци, които бяха успели да го хванат и натъпчат вътре.

Това същество беше много по-велико от разните мариди, африти и джинове, които магьосниците обикновено призовават. Силният магьосник може да призове сам африт; за повечето мариди са необходими двама. За това смятах, че трябват минимум четирима.

Точно за това създание не бях чувал преди. Това наистина не е изненадващо, защото има хиляди от нас, които магьосниците най-жестоко са призовали — и така са им дали имена — но има и безброй много, които се смесват в Другото Място без да имат нужда от имена. Вероятно сега Рамутра бе призован за пръв път.

Омбос: град в Египет, свещен за Сет, стария шеф на Джабор. В продължение на век или два Джабор се криеше в един храм там, хранейки се с донесените му жертви, докато не дойде един фараон от Южен Египет и не изгори мястото до основи.

Във въздуха. Бяхме на около седем метра височина.

Освен, че разчитат на театралните ефекти да всеят страхопочитание у тълпата, магьосниците използват и почти същите техники, за да се впечатлят и надхитрят едни други.

Аманда Каткарт, Саймън Лавлейс и шестима прислужници също бяха изчезнали в процепа или в устата на Рамутра, но при дадените обстоятелства, магьосниците не сметнаха, че това са значителни загуби.

т.е. точно в момента, когато загина Лавлейс.

И така, за пореден път, пътищата ни се бяха пресекли без окончателно противопоставяне. Жалко наистина, с нетърпение очаквах да напердаша Факарл едно хубаво. Просто нямах достатъчно време да се заема с това.

И без съмнение бяха изградили тайния механизъм в съседната стая, който бе издърпал килима от пода и бе задействал решетките на прозорците. Някои видове фолиоти са много надарени в строителството; имах една подчинена група от тях, когато работех върху стените на Прага. Те са добри работници, при условие, че не чуват звън на църковни камбани, в който случай пускат инструментите и се разпадат на прах. Това беше спънка в празничните дни — налагаше се да си наемам сбирщина дяволчета с метли и лопатки за смет, за да помитат останките.

Хомункулус: дребно джудже, създадено с магия и често затваряно в бутилка като магическа рядкост. Малка част от тях имат пророчески способности, въпреки че трябва да се прави точно обратното на това, което препоръчват, понеже хомункулусите са винаги злобни и искат да навредят на създателите си.

Правителствените офиси обикновено са пълни с африти и търсещи сфери и аз се опасявах, че могат да се ядосат от присъствието ми.