Джонатан Страуд: Амулетът на Самарканд

Така си беше. Това се бе случило преди 800 години. По онова време пребивавах предимно в Северна Америка.

Северноамерикански индиански вожд, умел оратор, който е успял да обедини няколко индиански племена в една конфедерация, наречена Петте нации. — Бел.прев.

Е, тук малко се губи при превода. Това го извиках на староегипетски, който и двамата знаеха и мразеха. Беше като завръщане към времето, когато фараонът изпрати своите армии дълбоко навътре в асирийските земи, причинявайки повсеместен хаос. Много е неучтиво за джиновете да си припомнят един на друг за човешките войни (в които ние винаги сме принудени да вземем нечия страна). Да се напомня на утуку за войни, които са загубили беше и неучтиво, и неразумно.

Хорла: силен подклас джинове. За човека те изглеждат като сенчести духове, които причиняват лудост и болести; за другите джинове излъчват вредна аура, която изсмуква същността ни.

Желязото, почти колкото и среброто, не е полезно за джиновете. Хората го използват от хилядолетия, за да предотвратяват нашето влияние; дори конските подкови се смятат за „късметлийски“, защото са направени от желязо.

Колкото по-слабо е съществото, толкова по-лесно и бързо се призовава. Повечето магически империи назначават няколко магьосници специално, за да събират цели кохорти от дяволчета за кратко време. Само най-великите империи притежават достатъчно сила да събират армии от висши създания. Най-забележителната такава армия, съществувала някога, беше създадена от фараон Тутмозис през 1478 пр.Хр. Тя включваше един легион от африти и пъстра сбирщина от висши джинове, от които най-видният със сигурност беше… Не, скромността ми пречи да продължа.

Огледална илюзия: изключително хитра и сложна магия. Предизвиква фалшиви образи на големи обекти — например на армия, планина или крепост. Те са неподвижни и се разтварят, когато преминеш през тях. Огледалните илюзии могат да объркат дори и най-умните противници. Точно както стана сега.

Много от съвременните продукти — пластмаса, синтезирани метали, детайли на машините — имат в себе си толкова много от човека , че засягат същността ни, ако стоим твърде близо и твърде дълго край тях. Вероятно е някакъв вид алергия.

Шансът, или както аз предпочитам да го наричам, моята собствена бърза мисъл. Но беше вярно, че някак си, винаги бях успявал да избегна истинския бой.

Само че без пищенето, естествено.

В този момент някой с остър слух би чул как в ъгъла на стаята към тавана ядно се изстреля една нишка паяжина. За щастие дяволчето беше заето да плаши Ъндъруд като си променяше замръзналото изражение много, много бавно. Не чу нищо.

Внезапно изпитах пристъп на обич към стария глупак. Но не задълго. Просто реших да го спомена.

Опа. Явно Лавлейс се беше досетил, че мога да избягам на Факарл. Сигурно беше изпратил шпиони да наблюдават Тауър и да ни проследят след като се освободим. И аз ги бях завел право при Амулета за нула време. Колко неловко.

Можеше да измъкне Амулета, да се съгласи на условията и да види как Лавлейс си тръгва доволен в нощта. Естествено, след като вече знаеше малка част от престъпленията му, съвсем сигурно щеше да бъде убит скоро след това, но временното отлагане би му дало достатъчно време да обръсне брадата си, да си сложи шарена риза и да хване самолета за някое горещо място с много пясък и така да оцелее.

Колко излишно. Какви актьори са тия магьосници.

Значи Факарл беше прав. Една малка армия отуку и хорли не беше в състояние да спре Джабор. Това не предвещаваше нищо хубаво.

Толкова типично за Джабор. Той просто е от онзи тип, който с удоволствие би отрязал клона, на който седи или пък сам би се забил в тотално безизходно положение. Е, ако му се позволеше да действа свободно. Което не беше направено.

Не се тревожете. Беше на вавилонски. Момчето нямаше как да разбере.

Без да съм много убеден. Това просто ми изглеждаше напълно разумно желание.

Психологията от този вид не е от силните ми страни. Нямам никаква представа какво мотивира повечето човеци, пък и изобщо не ми пука. При магьосниците обикновено е съвсем просто: те спадат към три различни ясно обособени групи, мотивирани от амбиция, лакомия или параноя. Например Ъндъруд, от това което видях, беше от параноичния тип. Лавлейс ли? Лесна работа — от цялото му тяло струеше амбиция като някаква противна миризма. Момчето също беше от амбициозните, но той все още бе млад и неоформен. Оттук идваше и този внезапен, нелеп изблик на алтруизъм.