Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Разбира се — подкрепи го Рейт. — Какво пък, да правят каквото щат. Може би не е зле ние също да внесем известни корекции във външния си вид.

Базарът бе разположен в пристанищната част, тук Рейт, Анахо и Траз се преоблякоха в дрехи с изкусна кройка от по-фин плат — ризи от мек бял лен, жилетки и свободни черни бричове, пристегнати на прасците. Обувките им бяха от еластична сива кожа.

Пристанището бе само на няколко крачки, те продължиха нататък, за да го разгледат, и „Язилиса“ незабавно прикова вниманието им — тримачтов кораб, дълъг над сто стъпки, с пасажерски каюти във високите пристройки отзад, както и отстрани, по продължение на корпуса. С помощта на дървен кран носачи прехвърляха огромни бали със стоки в трюма.

Тримата се качиха на борда и проведоха кратък разговор с боцмана, който потвърди, че „Язилиса“ отплава след три дни и ще посети пристанищата в Грени и Хорасин, след това ще мине през Паг Чода, Облачните острови, Туса Тула и нос Гейз на западната издатина на Качан, ще продължи за Верводей в Кат, общо около шейсет-седемдесет дневно плаване.

Рейт попита за свободни каюти и узна, че тези от първа класа са запазени чак до Туса Тула и има места само в кабините под палубата. Те обаче били по-тесни и предлагали по-лоши условия, което, според боцмана, не било кой знае какъв недостатък, ако се изключат екваториалните дъждове. Той призна, че последните не са рядкост.

— Не става — поклати глава Рейт. — Ще са ни нужни минимум четири кабини втора класа.

— За съжаление не мога да изпълня молбата ви, освен ако други не се откажат, което никога не е невъзможно.

— Добре, казвам се Адам Рейт, можете да ме откриете в хотел „Гранд Континентал“.

Боцманът го изгледа учудено.

— Адам Рейт? Вие и хората ви вече имате запазени каюти.

— Боя се, че грешите — взря се внимателно в него Рейт. — Пристигнахме в Коуд едва тази сутрин.

— Но само преди час, дори по-малко, на борда се качиха двама яоси — кавалер и благородна дама. Те запазиха места на името на Адам Рейт — един голям апартамент в задната част, който всъщност се състои от две спални, салон и три единични кабини в трюма. Поисках капаро, но те ми отговориха, че Адам Рейт ще дойде на кораба и ще плати цялото пътуване, което е две хиляди и триста секвина. Вие ли сте Адам Рейт?

— Аз съм Адам Рейт, но не смятам да плащам две хиляди и триста секвина. Така че можете да отмените резервациите.

— Що за глупави шегички са това? — попита ядосано боцманът. — Не обичам да се майтапят с мен.

— Аз пък не бих искал да прекося Драскадския океан по време на дъжд — заяви Рейт. — Ако искате да ви се плати неустойка, потърсете онези яоси.

— Безполезно усилие — изръмжа боцманът. — Какво пък, тъй да бъде. Щом не държите на лукса по време на пътуване, опитайте с „Варгаз“, който е на котва малко по-нататък. Отплава, само след ден за Кат и със сигурност ще се намерят места за вас.

— Благодаря за помощта — кимна Рейт и заедно със спътниците си се отправи към „Варгаз“ — късокорпусен, тумбест ког 4 4 Ког — старинен двумачтов кораб. — Б.пр. с издължен бушприт, видимо полегнал на една страна. Двете мачти в момента бяха оголени, докато екипажът пришиваше пресни кръпки на свалените на палубата платна.

Рейт огледа недоверчиво кога, сетне повдигна рамене и се качи на борда. В сянката на кърмовата кула двама мъже седяха на масичка, отрупана с документи, мастилница, печати, ленти и една голяма кана с вино. По-впечатляващият от двамата беше широкоплещест мъж, гол до кръста, ако не се броеше гъстото окосмяване, което скриваше гърдите му. Кожата му беше кафява, лицето — дребно и безизразно. Другият беше слаб, почти мършав и бе облечен с широка риза и жълта жилетка в цвета на кожата му. Дългите му мустаци бяха увиснали печално край ъгълчетата на устните, а в пояса му бе затъкнат ятаган. На пръв поглед двама изпечени бандюги, помисли си Рейт.

— Да, господине, какво желаете? — попита плещестият.

— Превоз до Кат с максимално възможен комфорт — заяви лаконично Рейт.

— Не бих се похвалил с кой знае какъв избор — мъжът се надигна лениво. — Ще ви покажа с какво разполагаме.

В края на краищата Рейт плати капаро за две малки каюти за Анахо и Илин-Илан и обща кабина за него и Траз. Помещенията не бяха нито проветриви, нито просторни или прекомерно чисти, но Рейт реши, че би могло да бъде и по-зле.

— Кога отплаваме? — попита той плещестия мъж.

— Утре по пладне заедно с отлива. За предпочитане е да се качите на борда преди обяд, тъй като корабът ми се движи по стриктен график.