Джак Ванс - Дирдирите. Пнумите

— Всекидневният шанс за оцеляване в Зоната — допълни Траз, за да покаже, че той също си е научил урока — е едно към четири. Средната печалба е четиристотин секвина, което означава, че тези хора, заедно с нас, оценяват живота си само на хиляда и шестстотин секвина.

— По някакъв начин трябва да променим това съотношение — промърмори замислено Рейт.

— Всеки, който идва в Зоната — ухили се Анахо, — гради същите планове. Не всички успяват.

— В такъв случай трябва да направим нещо, което никой досега не е правил.

Анахо само се подсмихна скептично.

Тримата излязоха да опознаят с града. Кабаретата бяха украсени с разноцветни светлини, на балконите стояха девойки с отегчени лица, които полюшваха сластно бедра, приканваха ги с жестове или пееха странни, прочувствени песни. Игралните домове бяха ярко осветени и вътре кипеше трескава активност. Всеки от тях, изглежда, бе специализиран в различна игра, едни съвсем прости, като хвърляне на зарове с четиринайсет страни, други по-сложни, като шахматна игра срещу наети от дома професионалисти.

Тримата спряха да погледат една игра, която се наричаше „Открий голямата пурпурна жила“. На маса с дължина трийсет стъпки и ширина десет бе пресъздаден действителен участък от Карабас. Имаше изработени в подробности макети на крайбрежието, Хълмовете на забравата, Южното стъпало, клисурите, долините, саваните, реките и горите. Сини, червени и пурпурни светлинки сочеха местонахожденията на залежите — по-малко по крайбрежието, далеч по-изобилни отвъд Хълмовете на забравата и по Южното стъпало. Кхусц, дирдирският ловен лагер, беше бяло блокче с пурпурни издатини от всички страни. Макетът бе разчертан на равни, номерирани квадранти. Около масата се бяха подредили десетина играчи, всеки от които контролираше миниатюрен човешки модел. На масата, освен това имаше фигурки, олицетворяващи четири дирдирски ловни дружинки. Играчите поред хвърляха зар с четиринайсет страни, за да определят движенията на избраните от тях модели. Всеки път, когато те попадаха в един и същи квадрант с някой от дирдирите, моделите се обявяваха за изгубени, а притежателите им напускаха играта. Целта бе да се прекоси някой от осветените участъци, отговарящи на хризоспинови жили, което носеше печалба. Преди това обаче спечелилият трябваше да изведе успешно човечето си през Вратите на надеждата. Най-често, заслепени от алчност и желание за бърза печалба, играчите задържаха човечетата си на масата, докато се натъкнат на някой дирдир, след което губеха цялата си печалба. Рейт беше запленен от играта. Участниците стискаха нервно перилата на масата, подвикваха с хрипливи гласове на операторите, надаваха радостни викове, когато стигаха до богата жила, стенеха от ужас при приближаването на дирдири и се озъртаха с пребледнели лица при загубата на своите подопечни.

Най-сетне играта свърши. На цялата територия на Карабас не остана нито едно оцеляло човече.

Дирдирите се изтеглиха от опустялата Зона. Играчите напуснаха сковано местата си, спечелилите отидоха да си поискат печалбата. Дирдирите се отправиха към Кхусц, отвъд Южното стъпало. Нови играчи се заеха с избора на човечета, настаниха се на опразнените места и играта започна отново.

Рейт, Траз и Анахо продължиха надолу по улицата. Рейт спря при една будка, заинтригуван от разлепените на стената й плакати. Те гласяха:

Рейт се обърна към Анахо за обяснение.

— А, от ясно по-ясно. Типове като Санбор Ян и Горагонзо Загадъчния от години изследват безопасни райони в Карабас, търсят бедни жили, наричани още „вода и мляко“ заради бледосиния и мътно зеления си цвят. Когато ги открият, внимателно отбелязват местонахождението им и ги замаскират с клони и изсъхнали храсти или направо ги затрупват с камъни и пръст, с намерение да се завърнат след години, когато жилата съзрее. Ако се натъкнат на пурпурни жили, още по-добре, но такива се срещат рядко в близките райони и най-често това са същите „водни“ и „млечни“ жили, открити от предни поколения други подобни хитреци и скрити за по-късна употреба. Ако обаче някой от тези типове загине, картата му се превръща в скъпоценен документ. За съжаление, закупуването на подобна карта може да се окаже рисковано. Първият й притежател би могъл да открие жилата и да извади най-богатите късове, след което да предложи картата на пазара, като „неупотребявана“. Кой ще докаже, че не е така?