Джак Ванс - Дирдирите. Пнумите

— Кхорайци — обясни Анахо. — Странни хора с още по-странни нрави. Различни са денем и нощем — поне така се говори. Всеки от тях притежава две души, които идват и си отиват с изгрева и залеза, така че във всеки живеят две личности. Какви ли не страхотии се разправят за тях — той посочи напред. — Погледнете брега, там, където се отдръпва във фуния.

Рейт погледна в указаната посока и забеляза една от вече познатите лианови горички и малко селце от кафеникави къщурки с черни лъскави покриви. От площадчето на центъра тръгваше лъкатушещ път, който извиваше между хълмовете в посока за Карабас.

— Ето свещената горичка на Карабас, в която, според слуховете, се разменяли души. Малко по-нататък е станцията за кервани и се вижда пътят за Мауст. Не смея да летя отвъд, тъй че ще се приземим и ще продължим за Мауст като обикновени ловци на секвини, което едва ли ще ни изложи на някакви опасности.

— А когато се върнем, ще намерим ли тук въздухолета?

Анахо посочи към пристанището.

— Погледни закотвените лодки.

Рейт насочи визоскопа и забеляза няколко десетки лодки с най-различна конструкция.

— Тези лодки — продължи Анахо — докарват ловците на секвини от Коуд, Долните острови, Второто и Третото море. Ако притежателите им се върнат до една година, отплават с тях за родните си места. Ако се забавят, лодките стават собственост на пристанищния управител. Без съмнение бихме могли да сключим подобен договор.

Рейт не възрази срещу този план и Анахо насочи въздухолета към брега.

— Не забравяйте — предупреди ги дирдирчовекът, — кхораите са обидчиви хора. Избягвайте да разговаряте с тях, не им обръщайте внимание, освен ако не е крайно наложително, но дори тогава бъдете немногословни. Те смятат бъбривостта за противоестествена и оскърбителна. Не заставайте от наветрената им страна, нито — ако е възможно — от подветрената, подобни действия са проява на враждебност. Никога не давайте да се разбере, че сте забелязали жените им, не поглеждайте към техните деца — ще заподозрат, че им отправяте проклятие. И най-важното — избягвайте свещената горичка. Оръжието им е желязна стреличка, която мятат с изненадваща точност — те са опасни хора.

— Надявам се да запомня всичко това — въздъхна Рейт.

Въздухолетът се приземи на чакълестия бряг, миг по-късно към тях се завтече висок и мършав мъж с изпито лице, гърбав нос и хлътнали очи, облечен с груба кафява риза и бричове.

— За Карабас ли сте тръгнали — прочутия и страховит Карабас?

— Имаме подобно намерение — отвърна предпазливо Рейт.

— Продайте ми вашия въздухолет! Четири пъти съм влизал в Черната зона, колко камъни съм изровил, представа нямате. Но вече натрупах достатъчно секвини и искам да се прибера в Холангар.

— За съжаление въздухолетът ще ни трябва отново, когато се върнем — заяви Рейт.

— Предлагам ви секвини, пурпурни секвини!

— Не ни трябват, отиваме сами да си набавим.

Мъжът махна с ръка в жест, който съдържаше неизразима палитра от чувства, и тръгна надолу по брега. Сега към тях се приближиха двама кхорайци — мъже със стройно и грациозно телосложение, облечени с черни роби и с черни цилиндрични шапки на главите, които създаваха илюзията, че са по-високи. Тъмножълтите им лица бяха мрачни и безизразни, носовете тънки и малки, ушите крехки като черупки. Косите им бяха сресани нагоре, за да се прибират вътре в шапките. За Рейт те бяха също толкова различни от нормалния човек, колкото часкоидите — поредното разклонение в човешката еволюция, може би дори поява на нов вид.

По-възрастният от двамата заговори с тънък и мек гласец.

— Каква е целта на вашето посещение?

— Тръгваме на лов за секвини — обясни Анахо. — Надявахме се да оставим въздухолета при вас.

— Ще трябва да платите. Машината ви е доста ценна.

— Толкова по-добре, защото ако не се върнем, ще я получите. Така че няма смисъл да плащаме.

— А ако се върнете? Ще трябва да платите.

— Не, няма да плащаме нищо. Ако продължите да настоявате, ще отлетим право за Мауст.

Жълтеникавите лица на двамата не издаваха никакви чувства.

— Добре тогава, можете да я оставите, но само до месец темас.

— Само за три месеца? Това е прекалено кратко. Нека бъде до края на меймас или по-добре — азаймас.

— До меймас. Ще пазим колата ви от всички, освен от онези, от които сте я откраднали.

— Значи ще бъде в пълна безопасност, тъй като ние не сме крадци.

— Така да бъде. До първия ден на меймас и точно до този час.